Решение № 12493 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2014 г.

Решение № 12493 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Златка Цветанова Самарова, Снежанка Цветанова Чернева, Вита Милева Гълъбова, Борислав Милев Николов, Снежанка Йорданова Петрова всички от гр. София и Димитър Иванов Николов от с. Казичене, като наследници на Станой Андреев Кюлов срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор по ККР 68134.8632.31, а по КВС № 25031, описан под номер 58 в приложението към РМС, целият с площ от 0.642 дка, от който се отчуждават всичките 0.642 дка, като намира определения размер на паричното обезщетение от 12 867 лева за занижено, както и оспорва по отношение размера, предвиден за обезщетение за имот с идентификатор 68134.8632.32 по ККР, а по КВС с № 25032, описан под номер 59 в приложение към РМС, който е с площ 0.621 дка и се отчуждава целия при определено обезщетение в размер на 12 446 лева. Имотите се намират в землище Враждебна и представляват ниви. Искат от съда да отмени в оспорената част решението и вместо това да увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендират разноски. В съдебно заседание всички оспорващи чрез пълномощник - адвокат Методиева поддържат жалбата, представят доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министъра на регионалното развитие, министъра на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. За това решение оспорващите са уведомени на 20.01.2014 г., видно от разписки - лист 181-183 от делото. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Столична община, като номер по ред 58 е посочен имот с идентификатор 68134.8632.31, който е с № 25031 по картата на възстановената собственост, представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, целият е с площ от 0.642 дка, като за отчуждаване е предвиден целия имот при обезщетение в размер на 12 867 лева. Вторият имот, предмет на жалбата е под номер 59 в приложението с идентификатор 68134.8632.32, който е с № 25032 по картата на възстановената собственост, представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, целият е с площ от 0.621 дка, като за отчуждаване е предвиден целия имот при обезщетение в размер на 12 446 лева. Собственик на имота е Станой Андреев Кюлов, чийто наследници са оспорващите, съгласно удостоверение за наследници. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила на 24.10.2012 г. Във връзка с това обстоятелство, по делото не са представени доказателства в обратния смисъл - за оспорване на заповедта. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. В изпълнение на този договор, оценителят е представил експертна оценка за определяне на равностойно парично обезщетение за описаните имоти, предмет на отчуждаване за реализиране на обекта с национално значение, като е посочена оценка, възприетата от административния орган и определена като обезщетение на собствениците на отчуждения имот. По искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Заключението на съдебната експертиза не е оспорено от страните, съдът го цени като компетентно и безпристрастно и въз основа на него установи следните обстоятелства: за релевантният дванадесетмесечен период от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. в землището на Враждебна са сключени девет сделки, които отговарят на законовите изисквания, като осреднената стойност на сделките е 13 912.33 лева на декар. При тези данни, вещото лице е посочило, че с оглед отчуждената площ за всеки един от процесните имоти равностойното парично обезщетение за имот 68134.8631 е в размер на 8 931.71 лева, а за имот 68134.8632.32 е в размер на 8 639.56 лева. Оценката, която е дал административния орган е съответно в размер на 12 867 лева и 12 446 лева, следователно - по-висока от определената от вещото лице осреднена пазарна стойност за имоти със същите характеристики в землището на Враждебна. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, съгласно чл. 34а от ЗДС. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен реда и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. От събраните по делото доказателства се установи, че определения от административния орган размер на паричното обезщетение за отчуждаваните имоти е по-голям от този, който е посочило вещото лице, като осреднени пазарни цени на сделки, сключени в района в законовия дванадесетмесечен период. В този смисъл оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно и недоказано. След като по делото е приключила съдебната фаза за събиране на доказателствата и е даден ход на съдебните прения е постъпила молба от 09.10.2014 г., с която пълномощника на оспорващите е представила писмени доказателства. Тези доказателства не са приети по делото, тъй като са представени, след като то е приключило и освен това, следва да се има предвид, че тези производства са бързи, страната е имала процесуалната възможност да се снабди с представените документи в хода на висящия процес. Предвид на това съдът не взема предвид и не формира своето вътрешно убеждение въз основа на представените с молба от 09.10.2014 г. документи. Предвид изхода на спора и тъй като ответника и заинтересованите страни не са направили искане за присъждане на разноски, както и не са представили списък за такива, съдът не присъжда в това производство разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение