Решение № 9959 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 1957/18.11.2022 г., постановено по адм. д. 770/2021 г. по описа на Административен съд- Благоевград (АС- Благоевград). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, в което изрично се навеждат доводи, че съдът е следвало да съобрази, че мотивите на оспорения административен акт се съдържат в неговите таблици, като в текстовата част с поясненията на всяка колона са посочени основанията за намаленията и оторизираните суми, а подробно фактическите и правни основания за определяне на недопустимите площи за подпомагане по съответните схеми и мерки, респективно за отказа за изплащане на помощи и налагането на санкции, се съдържат в становището на органа, изпратено заедно с комплектоване на административната преписка. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Панекра ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1957/18.11.2022 г., постановено по адм. д. 770/2021 г. по описа на АС- Благоевград е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-010-2600/12467 от 04.08.2021, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда в едномесечен срок от получаване на решението и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, а допълнително изготвеното след подаване на жалбата до съда становище не съставлява част от административната преписка и не би могло да съдържа мотиви за издаването акта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Касационният жалбоподател оспорва констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви, от които да са ясни възприетите от административния орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС- Благоевград правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но в повечето случаи то включва различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 "Намаления", които са общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания, към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. От данните в оспорено пред АС- Благоевград уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС- Благоевград за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото към придружителното писмо, действително е приложено становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания да бъде намалявано по направеното в касационната жалба възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение