Решение № 13388 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2018 г.

Решение № 13388 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Б. Герасимов от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Атанасова, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта на останал извън него парцел с идентификатор 65231-586-4-1 с декларирана площ от 16, 81 ха, намиращ се в землището на гр. Самоков. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят счита, че в обжалваната заповед не е посочено конкретно въз основа на какви констатации за състоянието на заявените площи е прието, че те попадат в "недопустимия слой", а липсата на индивидуализация на площите му е попречило да разбере защо са счетени за недопустими за подпомагане. Счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като в хода на административното производство не му е предоставил възможност за участие, вкл. да се запознае с промените на слоя, направени след подаденото от него заявление и да представи доказателства за поддържане на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Моли да се отмени обжалваната заповед -в оспорената част - като незаконосъобразна и да се върне преписката на административния орган, с указания за включване на процесния парцел в окончателния специализиран слой ПДП. В отритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Атанасова, жалбоподателят поддържа жалбата, формулира довод и за нищожност на процесната заповед и претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков, оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което е кандидатствал. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП като за 2017 г., със заявление с УРН 572408 от 26.05.2017 г. /л. 10 от делото/ е заявил за подпомагане парцел с идентификатор 65231-586-4-1 с декларирана площ от 16, 81 ха в землището на гр. Самоков /и парцел с идентификатор 46276-65-1 със заявена площ 4, 95 ха в землището на с. Мала църква, който е извън предмета на настоящия спор/ и е останал недоволен от заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, в посочената по-горе част. От приложената административна преписка от фактическа страна се установява и, че с посочената по-горе, предходна заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Оспорващият е подал възражение на 20.12.2017 г. /л. 18 от делото/срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил единия от двата заявени парцели, този с идентификационен номер 65231-586-4-1, който изцяло бил изключен от слоя. Възражението е разгледано и прието за изцяло неоснователно. След извършена справка оспорващият земеделски стопанин установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено, поради което подал жалбата си срещу процесната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 11-163 от 24.04.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите, в което се пояснява, че оспореният парцел попада в частта от територията на страната, покрита от извършеното през годината самолетно заснемане от периода 21.06.2017 г-30.06.2017 г. и, че за тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП, както и разглеждането на подадените възражения са извършени чрез дешифриране/проверка на дешифрацията на Цифрова ортофото карта (ЦОФК), а също така физически блокове 65231-586 и 65231-341 са били определени за теренна проверка, но поради недостъпност на блоковете по време на извършването й, то недопустимостта е определена само чрез самолетните изображения за 2017 г., като процесният парцел изцяло попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане"- поради факта, че заявената площ е заета преобладаващо от камъни, сипеи, скали и скални участъци, хвойна и клек и е негодна според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. За изясняване на фактите по спора и по искане на оспорващия съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно- техническа експертиза /л. 70 от делото/, заключението по която е оспорено от жалбоподателя, с направено искане за назначаване на повторна експертиза. Съдът допусна повторна СТЕ, като определи депозит в размер на 600 лв., останал невнесен, а впоследствие процесуалният представител оттегли това искане, поради което съдът намира, че жалбоподателят не е ангажирал други доказателства, които да опровергаят приетата първоначална експертиза, която като компетентно и добросъвестно изготвена, съдът кредитира. Вещото лице, в представеното заключение посочило, че процесният имот с идентификатор 65231-586-4-1 не отговаря с цялата си площ на изискванията за подпомагане на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Експертът счел, че причините за недопустимост са както следва: Съгласно приложимата наредба чл. 2, ал. 2, т. 1 необработваеми площи – храсти, дерета, оврази, т. 2 – териториите заети от гори, т. 7 – голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали, са недопустими за подпомагане. Посочил, че за определяне на слоя на допустимите за подпомагане площи за 2017 г. е извършена дешифрация на ЦОФК от сателитно заснемане от периода 21.06.2017 г. -30.06.2017 г., на което е локализиран и процесният парцел с идентификатор 65231-586-4-1 и е преценено, че същият с цялата си площ от 16, 81 ха е обхванат от горска растителност, каменисти терени, голи скали и сипеи и е определен изцяло като недопустим за подпомагане. Вещото лице е представило в табличен вид на стр. 2 (таблица № 1) от СТЕ резултатите от своите проверки и е стигнало до заключение, че цялата заявена площ на процесния парцел от 16, 81 ха е недопустима и счита, че правилно попада извън окончателно одобрения от МЗХГ допустим слой, което заключение напълно съвпада с установеното от административния орган. Иначе казано, границата на допустимия слой за парцела е определена коректно, респ. че изключеният парцел не отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но действаща към момента на издаването на заповедта. При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: При извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в извършеното самолетно заснемане и дешифрирането на създадената Цифрова ортофото карта. Част от нея, относима за процесния парцел е приложена на електронния носител, с очертани граници на парцела в СИЗП. При отварянето на електронния носител се вижда, че процесният парцел е обхванат изцяло от горска растителност, каменисти терени, голи скали и сипеи. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. По отношение на процесния парцел са спазени административно производствените правила. Известно е, че нарушението е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото, данни, обуславящи извод за допуснато нарушение, не се откриват. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите не е издадена в нарушение на материалния закон. Изводът в горния смисъл следва от това, че констатациите от извършеното самолетно заснемане и дешифрация на ЦОФК за процесния парцел напълно се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата, е неоснователно. Иначе казано, процесните площи правилно са определени като недопустими за подпомагане, респ. изключени от специализирания слой – защото са на голяма надморска височина, където липсва пасищна растителност и "теренът е повече сипеи, пясъци и камъни", т. е. са недопустими за подпомагане като неземеделски площи, което в случая представлява фактическото основание при констатацията и правното основание за изключването - чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 7 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Освен това, съдът съобрази, че проверката на физическия блок от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез способите, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган. В този смисъл решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Показанията на разпитания по делото свидетел К. Крумов съдът намира за общо формулирани и неустановяващи точната идентификация на заявения парцел, неговата площ и най-вече състояние към релевантния период. С оглед посоченото по-горе, по отношение на процесния парцел не е допуснато нарушение на материалния закон. Недопустимата площ е законосъобразно определена - от анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед в тази част да е постановена в нарушение на материалния закон. Впрочем констатациите, получени след извършените теренни проверки и актуализацията на специализирания слой ПДП, относно състоянието на заявения парцел, не са били оборени от земеделския производител в производството пред административния орган при подаване на възражението. Те не бяха оборени по надлежния ред и в производството пред съда по оспорване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., поради което и законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой, т. е. няма основание да се приеме, че оспорената заповед не е съобразена с приложимия материален закон. По доводите на оспорващия следва да се посочи, че не се установи обжалваната заповед да е постановена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което твърденията в жалбата за противното са неоснователни. По тези съображения настоящият състав намира, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК, искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение