Решение № 2522 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2014 г.

Решение № 2522 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Перухов, от гр. Сандански, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1268/11.07.2014 г. по адм. д. № 105/2014 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за нищожно, необосновано и неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Сандански не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № УТИП-П-220/05.11.2013 г. на ответника, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "външна бетонова стълба". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че строежът е извършен през 2004-2005 г. съобразно представените констативни актове. Според съда, твърдението на жалбоподателя, че строежът е извършен около 1977 г. са недоказани, "включително поради отказа от изпълнение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза". Поради това е направен изводът за неприложимост на режима на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Решението е валидно като постановено от надлежен състав. Решението обаче е постановено при нарушение на съществени процесуални норми, поради което фактическата констатация на съда за времеизвършването на строежа съобразно посоченото в констативните актове, а именно - 2004-2005 г., е необоснована при следните съображения: В първоинстанционната жалба е въведено твърдение от страна на жалбоподателя, че приетото от административния орган времеизвършване след 2004 г. е по-късно с 30 /тридесет/ години от действителното такова. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза по своя инициатива, срещу която пълномощникът на жалбоподателя е възразил. Освен това съдът е отказал да открие производство по проверка истинността на приложените констативни протоколи, като е отменил и определението си за назначаване на съдебно-техническа експертиза поради отказ на жалбоподателя за заплащането си. В този аспект в мотивите си съдът е развил аргументи, че съставените констативни актове обвързват съда относно удостоверените в тях вид, характер и начин на изпълнение на строителството при непроведено доказване от страна на жалбоподателя във връзка с назначената съдебно-техническа експертиза за тяхната проверка. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за цялостна и служебна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК. В този аспект назначената от съда съдебно-техническа експертиза е служебен почин, но не и по искане на страна. В този случай съдът, ако е преценил безспорната й необходимост за постановяване на акт по съществото на спора, е следвало да постанови заплащането й от бюджета на съда. Вместо това съдът е приел, че твърдените от жалбоподателя релевантни за спора факти, в частност времеизвършването на строежа, не са доказани поради недоказано изпълнение във връзка с назначената експертиза, както и че констативните актове обвързват съда. Последните не са официални документи и при оспорването им досежно съдържащите се в тях факти-времеизвършване на строежа, твърдени още в първоинстанционната жалба, съдът е следвало да укаже на страната съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В разглеждания аспект досежно твърдяния от жалбоподателя пред първата инстанция факт за друго времеизвършване на строежа съдът не е следвало да приеме само и единствено констатациите в констативния акт и неизвършването на съдебно-техническа експертиза, а е следвало да укаже да посочат доказателства в тази насока, каквито указания не се съдържат в протоколите от проведеното първоинстанционно производство. За опровергаване на констатациите в изготвените констативни актове от административния орган, които не са официални документи, са допустими и гласни и писмени доказателства. Доказването на времеизвършването на строежа е от значение за крайния изход на спора по същество с оглед забраната за премахване на строеж в режим на търпимост. Последният е детерминиран от времеизвършването му, което в случая е останало недоказано при възведени твърдения от страната за друг период от време, различен от описаното в констативните актове и оспорената заповед. Предви изложеното поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение