Решение № 12947 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2016 г.

Решение № 12947 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Т., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 13 от 13.02.2016 г., постановено по адм. дело № 189/2015 г. по описа на Административен съд Л., с което е отменена негова заповед № 1067 от 25.08.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - И. Г. С. от град П. не изразява становище по подадената касационна жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Л. е образувано по жалба на И. Г. С. срещу заповед № 1067 от 25.08.2015 г. на кмета на община Т., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Басейн", находящ се в имот с идентификатор: 73198.75.10 по кадастралната карта на град Т., местн. "К. мост", собственост на "Р. А." ЕООД, със седалище град П., представлявано от И. Г. С.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая. Приел е, че административният орган, не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед процесния строеж, не е изследвал периода на изграждането му и не е изложил мотиви относно търпимостта на строежа. С оглед на това съдът е приел, че допуснатите от органа нарушения са съществени, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. При издаване на заповед по чл. 225 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт, а именно, че незаконно изградения строеж представлява - "Басейн" не е установено категорично по делото, предвид което, обоснован и в унисон с материалния закон е решаващият правен извод на съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този извод се подкрепя и от изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице, което е прието като изчерпателно, обективно и неоспорено от страните, характеризиращо строежа като водосъбирателно съоръжение, резервоар, с оглед местоположението и размерите му. В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден строеж по см. § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед характеристиките и функциите му. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка неоснователни се явяват основните възраженията в касационната жалба, че описанието на предмета в заповедта е ирелевантно за случая, като относимо е само обстоятелството дали се касае за незаконен строеж, независимо от неговия вид. Конкретното описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта или в преписката по издаването й. Неоснователни са и останалите възражения на касатора относно вида на строежа, неговия извършител и неопределения момент на изграждането му. Твърденията в касационната жалба в тази насока подкрепят изводите на съда за допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба основание за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,