Решение № 12609 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 974/2012 г.

Решение № 12609 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 974/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Касаторът Алям Сюлейман Абу Обейд - палестинец без гражданство, моли да бъде отменено решение № 5413/28.11.2011 г. по адм. д. № 8364/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 494/9.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания, а именно: необоснованост и нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения. Поддържа още, че по отношение на него са налице основанията за предоставяне на бежански статут и на хуманитарен статут. Моли делото да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне, тъй като не са обсъдени никакви източници на информация относно ситуацията в страната му по произход. Ответникът по касационната жалба - Председателят на ДАБ при МС не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба против решение № 494/9.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, първоинстанционния съд е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл. 8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките по цитираните текстове от закона. Съдът е приел, че по отношение на касатора - палестинец без гражданство, не са установени обстоятелства, обосноваващи основателен страх от преследване по причините в чл. 8 ЗУБ. Прието е също, че спрямо касатора не съществува риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като е установено епизодично насилие, а не безогледно насилие, което да характеризира международен и вътрешен конфликт. Касаторът Алям Сюлейман Абу Обейд е палестинец, без гражданство, роден в с. Алямут, Окупирани палестински територии - Западен бряг. В интервюто не е посочил да е преследван заради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или заради политическите му убеждения. Обжалваното решение е постановено по втора молба, която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В тази вече молба е заявил напълно различни обстоятелства и факти от установените в предходното административно производство. Твърденията, че е имал проблеми с официалните власти в местоживеенето му, са свързани с факта, че успоредно с работата му в компютърна фирма е започнал работа и в "Организация за национална сигурност", която работа е била свързана с нареждане за ликвидиране на хора, което той не е искал да изпълни. Това го принудило да вземе отпуск с мотив, че отива на екскурзия до Кралство Йордания и така успял да напусне страната. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от страна на административния съд задълбочено по отделно и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил в решението си мотиви относно приетите за установени факти. Въз основа на тях е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспорения административен акт е постановен при нарушение на материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Правилно съдът е преценил, че административния орган е извършил последователна и подробна преценка относно предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Изявленията на молителя са вътрешно противоречиви и непоследователни. Липсва обща достоверност на разказаното от касатора - как продължително време е работил в тази организация, отказвал е да изпълнява заповедите им, а в същото време не е търпял никакви неблагоприятни последици. Правилно е преценена от съда и справка № 3552 от 14.07.2011 г. от която се установява, че "Организация за национална сигурност" е непозната както по наименование така и по дейност в Окупираните палестински територии. Освен това твърденията му противоречат на тези, депозирани в производството, образувано по първата му молба. С касационната жалба не са представени други доказателства които да доведат до промяна на установеното по делото, поради което същата се явява неоснователна. Предвид липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,