Решение № 6246 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2017 г.

Решение № 6246 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. М. Айшор, гражданин на Алжир, чрез процесуалния му представител адв. М. Д. срещу Решение № 4069 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5136/2017 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. И. М. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. М. Айшор, гражданин на Алжир, срещу Решение № 8267 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в решението са направени неправилни изводи относно личното положение на кандидата за статут в държавата му на произход. В мотивите на съдебния акт подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история на чужденеца, както и представената по делото справка № МД-107 от 27.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалната обстановка в Алжир. Въз основа на този анализ и писмените доказателства по делото, неоспорени то страните, съдът е направил своите правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представените по делото доказателства, както е посочил и решаващия съд, не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган не се излагат данни, които да бъдат обоснован мотив за получаване на статут. Съдът от първата инстанция е анализирал всяка вероятност кандидата за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Надлежно обоснован е изводът в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Алжир поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че кандидата за статут е бил принуден да отпътува от Алжир поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справка с вх. № МД-107 от 27.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуалното положение в Алжир, като данните от тази справка не се отличават със съществени разлики от Справка № МД-302 от 13.04.2018 г., представена пред настоящата инстанция от страна на процесуалния представител на ответника. Данните от тези официални документи не се оспорват от касатора. Решението на съда е съобразено и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. В тази връзка, правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че посочените от кандидата за статут причини за желанието му да получи закрила, не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,