Решение № 8331 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2014 г.

Решение № 8331 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Русе против решение № 28 от 16.10.2013 г., постановено от Русенския административен съд по адм. д. № 182/2013 г. в частта, в която частично са уважени предявените искове от Тодор Капланян. Поддържа се неправилност на решението в посочената част и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Теодор Капланян я оспорва по съображения в писмен отговор. Подадена е частна жалба от Теодор Капланян против определение от 22.11.2013 г. на Русенския административен съд, постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането му за допълване на решението с присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя за заплатена държавна такса по делото. Ответникът по тази частна жалба - Община Русе не изразява становище по нея. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност, както на касационната, така и на частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбите като допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Касационната жалба е неоснователна. С решението на административния съд в обжалваната му част е уважен иск по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от наложена ПАМ (принудително вдигане на паркиран автомобил), представляващи заплатената такса за освобождаването му . По този иск съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен акт, в случая ПАМ, причинени имуществени вреди и причинно следствена връзка между тях. Съдът е приел за доказан и размера на вредите. Решението на административиня съд в посочената част е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. В конкретния случай е била наложена ПАМ от длъжностно лице към общинско предприятие "Комунални дейности" към Община Русе. Осъществяваната дейност е административна, изразяваща се в съставяне на актове за установяване на административни нарушения и налагане на ПАМ по реда на ЗДвП. Принудителната административна мярка е отменена с влязло в сила съдебно решение. Тоест, налице е отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на ищеца, който в случая ги е доказал. От представените от ищцата писмени доказателства безспорно е установено, че той е заплатила сумата от 40,00 лв. за репатриране на автомобила му. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното принудителното преместване на МПС, поради което произтеклата от това вреда за ищеца следва да се обезщети. Съдът е уважил частично иска за присъждане на неимуществени вреди от налагането на мярката, изразяващи се в внезапен и силен шок от липсата на лекия автомобил, последвал стрес, уплаха и безпокойство, че същият е откраднат. Изживеният стрес и безпокойство съдът е преценил като доказани от събраните по делото гласни доказателства. Решението и в тази му обжалвана част е правилно. Съдът е формирал обосновани и верни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на преживения от ищеца стрес и безпокойство. Твърдяните от ищеца негативни емоционални реакции са логична и предвидима последица от внезапното установяване на липсващия паркиран автомобил. Решението като правилно следва да се потвърди. Основателна е частната жалба срещу определението на съда. Съдът е приложил неточно закона в конкретния случай. В конкретния случай направените от ищеца разноски се свеждат единствено и само до заплатената от него държавна такса по исковата молба, която такса се претендира за присъждане и която конкретно е посочена от ищеца като вид разноски и размер, още в исковата молба. Тоест, налице е писмено обозначение от самия ищец на вида и размера на претендираните от него разноски. В този смисъл са и мотивите на ТР № 6/2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, постановено по т. д. № 6/2012 г. в т. 2 от които се приема, че няма пречка списъкът на разноските да бъде инкорпориран в исковата молба, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Следователно, в конкретния случай списъкът на разноските, претендирани от ищеца е налице, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на искането му по чл. 248 от ГПК. Определението на съда, с което е постановено обратното следва да се отмени, а вместо това делото се върне на административния съд за произнасяне по същество, по молбата на Теодор Капланян с вх. номер в АС - Русе № 3340/24.10.2013 г. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 235, ал. 1 от същия кодекс, Върховният административен съд,