Решение № 12609 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2010 г.

Решение № 12609 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сиор Комерс" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Галин Манолов срещу решение от 12.01.2010 г., постановено по адм. дело № 3391/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 519/2.08.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Изток" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 55 498,44 лв. за данъчен период 1.01.2002 г. - 31.12.2004 г., както и са определени данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 21 921 лв. и лихви - 6 521,90 лв. и данък за общините за 2002 г. в размер на 16 237,80 лв. и лихви - 4 830,02 лв., корпоративен данък за 2003 г. в размер на 11 919,17 лв. и лихви - 2 126,84 лв. и корпоративен данък за 2004 г. в размер на 16 311,17 лв. и лихви - 750,17 лв. Касационната жалба първоначално е подадена бланкетна, но с молба-уточнение, представена от адв. Манолов в съдебно заседание се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане от съда на допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с произтичащите от това последици. Ответникът директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Петрова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че оспорения ДРА е законосъобразен. Според прокурора, след като фактическите констатации на акта не са опровергани съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) и същите са потвърдени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата в тази й част съдът е приел, че жалбоподателят като получател по доставки не притежава данъчни фактури съгласно изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 94 ЗДДС (отм.) и чл. 8 ЗСч (отм.). Съдът е обсъдил материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 ЗДДС (отм.) и е възприел констатациите на ДРА за наличие на хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) Направен е извод от съда, че липсата на редовни фактури води до невъзникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Обсъдени са от съда и другите предпоставки по чл. 64 ЗДДС, една от които е наличието на облагаема доставка от регистрирани лица и е направен извод, че не е доказана реалността на процесните доставки. В посочената част обжалваното решение е правилно. Ревизията е започнала и завършила с издаването на ДРА № 519/02.08.2005 г. при условията и реда по ДПК (отм.) Съгласно чл. 108, ал. 8 от цитирания кодекс констатациите на данъчния ревизионен акт се считат за верни до доказване на противното. Следователно, в тежест на ревизирания данъчен субект е да докаже с всички допустими по ДПК (отм.) доказателствени средства наличието на положителните материалноправни предпоставки по чл. 64 във връзка с чл. 6 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния случай касаторът не е доказал реалност на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), а това недоказване не може да доведе до признаване правото на претендираното от него материално право. Не е доказано и начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчиците. Наличието на дневници за продажби и справки-декларации, които вещото лице е проверило за част от доставчиците не може да доведе до извод за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като наличието на тези документи е само част от сложния фактически състав на начисляването на данъка. Вещото лице не е извършвало проверка в счетоводствата на доставчиците, поради което не е могло да установи отразяването на данъка по процесните фактури по с/ки 453/2, 411 и 701. Съдът не е допуснал твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила с недопускането на допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза. Въпреки дадената изрична възможност от съда за конкретизиране на допълнителна задача на експертизата, касаторът е посочил задача с не особено ясна формулировка и тя е била свързана с проверка в данъчното му досие на дневниците и справките-декларации. Правилно съдът не е допуснал тази задача, защото с нея не могат да се установяват релевантните за спора обстоятелства за начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като то е свързано с осчетоводяването на фактурите и начисляването на данъка от доставчиците. Дори съдът да беше допуснал тази задача, нямаше да получи информация за начисляването на данъка от доставчиците. Това не е могло да се постигне и с искането в другата молба на касатора относно задължаване на доставчиците като неучастващи по делото страни да представят справки-декларации и дневници за продажби, както и хронологичните записвания по с/ки 411, 701 и 453/2. Разпоредбата на чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.) е категорична, че трябва да се докаже по безспорен начин, че данните от магнитните носители се намират в компютрите на данъчния субект, намиращи се в мястото, където той осъществява търговската си дейност, като това може да стане само с проверка в счетоводствата на доставчиците. Такива доказателства по делото не са представени, нито е доказано начисление на ДДС в счетоводството на прекия доставчик дори и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въпреки положените усилия от вещото лице, то не е получило информация от доставчиците за начисляването от тях на ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) поради непредставените от тях счетоводни регистри, дневници за продажби и справки-декларации. Затова и съдът правилно е приел, че не са опровергани констатациите на ДРА по смисъла на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). С оглед, че касационната инстанция по силата на чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за правилното прилагане от първоинстанционния съд на материалния закон, като не се установи допуснато нарушение, тъй като съдът въз основа на доказателствата по делото е извършил проверка на всяка една от материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредити въз основа на това е постановил правилно решението си. По ЗКПО (отм.). В тази обжалвана част съдът е приел, че законосъобразно данъчните органи са приложили разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат на дружеството поради документално недоказване на разходите по същите доставки, както по ЗДДС (отм.). Установените с ДРА задължения по ЗКПО (отм.) касаят данък върху печалбата за 2002 г. и данък за общините за същата година, както и корпоративен данък за 2003 г. и 2004 г. Липсата на безспорни доказателства за реалността на процесните доставки не може да обоснове документално обосноваване на разходите по тях, дори те да са отразени в счетоводството на получателя. И ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.)държат сметка за извършени реално разходи, което предпоставя реални доставки, по които разходите да са отразени. Както беше посочено по-горе касаторът е бил длъжен по силата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) при условията на пълно насрещно доказване да опровергае констатациите на ДРА, което не е сторил. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав по чл. 218, ал. 2 АПК също не се установи да са допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение в цялост е правилно и не са налице отменителни основания, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Петрова, на ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,