Решение № 4810 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2018 г.

Решение № 4810 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Енко пластикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК 201630363, срещу решение № 2194 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 9090/2017 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ).

Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че липсата на "новост" на регистрирания дизайн не е доказана по безспорен начин. В съдебното решение не е обсъдена възможността за манипулиране на датите на архивния сайт и основанията изложени при оспорване на експертизата, както и показанията на разпитания по делото свидетел. Заинтересованата страна не е представила доказателства за участието именно на дружеството "Енко Пластикс" ЕООД на Пловдивския панаир през 1999 г. Изводът на съда, че печатът за дата на производство е бил реквизит по БДС, задължително поставян и неподлежащ на контрол по приложението на БДС не се основава на нормативната база. Не се подкрепя и от представените доказателства изводът, че така положения релефен печат непременно е бил положен от производителя още при производството на касата, в този отрязък от време, че е достоверен, контролиран източник на информация за дата/време на производство. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Председател на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.

Ответникът – "Акумпласт" АД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното съдебното решение АССГ е жалбата на "Енко пластикс" ЕООД срещу Решение № 30 от 23.03.2017 г. на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което се заличава регистрацията на промишлен дизайн № 10 от рег. № 4723 "КАСА ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ", с притежател "Енко пластикс" ЕООД и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

За да постанови този правен резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че видно от Удостоверение от 02.11.2012 г. и Свидетелство за промишлен дизайн "Енко пластикс" ЕООД е притежател на тринадесет броя дизайни "КАСИ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ, КАПАЦИ ЗА КАСИ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ". Дизайните са регистрирани на 29.05.2003 г., а заявката за регистрация е подадена на 24.07.2002 г.

Административното производство е започнало по искане вх. № 1326256 от 28.04.2016 г. от "Акумпласт" АД, чрез упълномощен представител по индустриална собственост /ПИС/ за заличаване регистрацията на дизайн 4723-0010 "КАСА ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ". Сочи се, че дизайна е регистриран на името на "Енко пластикс" ЕООД в противоречие с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), а именно не отговаря на изискването за новост, съгласно чл. 12 ЗПД. Искането е подробно мотивирано и към него са приложени: изображения на каса, идентична на регистрираната и произведена през 1993 г. от ЕНКО - Пловдив за фирма Олинеза (Д1). Сочи се, че обичайна практика, е датата на производство на каси да се посочва на самите каси още при самия процес на производство, чрез гравиране на месеца и датата. От снимките в по - близък план на касата се виждало, че годината на производство на същата е 1993 г. Изложени са съображения, че регистрираният и по - ранно използваният дизайн са идентични по своята форма, орнаменти, конструкция, отвори и симетрия. Като доказателство 2 (Д2) е представен каталог на ЕНКО Пловдив от 1999 г., заедно с ценова оферта за цените на предлаганите пластмасови каси. Ценовата оферта, поради непредставяне на оригинала, е изключена от доказателствата в съдебното производство, поради което съдът не я кредитирал и обсъждал. Представена е и справка от фирмената страница на ЕНКО Пловдив, към VI. 2002 г. направена чрез уебсайт www. archive. com, като правилното име на сайта е www. archive. org.

Със Заповед № 190/10.05.2016 г. на председателя на ПВ и Заповед № 78/22.02.2017 г. на председателя на ПВ, е назначена комисия, в състав трима държавни експерти и двама юристи, които да изготвят становище за решение по искането.

Видно от Уведомление изх. № СПО 6457/13.05.2016 г., получено от ПИС на притежателя на дизайна на 19.05.2016 г., искането и доказателствата са му изпратени, като е предоставен тримесечен срок от датата на получаване на дизайна за представяне на възражение.

С писмо вх. № 1331817/16.08.2016 г., жалбоподателят е поискал удължаване на срока за представяне на възражение, като видно от Уведомление изх. № СПО 6457/2 от 25.08.2016 г., получено на 26.08.2016 г., срокът е удължен до 19.11.2016 г.

На 18.11.2016 г. (вх. № 1336553) е депозирано становище от "Енко пластикс" ЕООД, чрез ПИС относно искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн № 10 от рег. № 4723 "КАСА ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ". Възразено е срещу изложените в искането доводи. Оспорено е отразяването на датата на производството на касата, чрез кръглия графичен елемент, който се вижда на представената снимка. Посочено е, че при извършено проучване в интернет е установено, че подобни знаци при отливане на пластмасови изделия се получават посредством инструменти, наречени маркиращи вложки. Самите вложки се продавали готови или се изработвали по модел на клиента и се влагат във формата преди шприцоване на пластмасовото изделие. Вложките могат да съдържат различна информация. Изразено е становище, че тази информация може лесно да бъде манипулируема и не може да бъде релевантно доказателство, опорочаващо новостта на регистрирания промишлен дизайн. Посочено, е че дружеството "Енко - Пловдив" ЕООД е учредено на 06.03.2001 г., поради което няма как да се приеме твърдението, че дружеството е произвеждало и разпространявало каси осем години преди съществуването си. По отношение на представените страници от каталог на ЕНКО - Пловдив се твърди, че никъде не се открива годината 1999, поради което каталогът не може да е релевантно доказателство. Относно ценовата оферта е посочено, че в нея липсват каквито и да е изображения, както и доказателства, че е обвързана с каталога. Изразено е становище, че разпечатката от титулната страница на сайт е ирелевантно доказателство, тъй като на страницата няма изображения на процесния промишлен дизайн. Към становището е приложено Решение № 1783/06.03.2001 г. по дело 916/2001 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за регистрацията на "ЕНКО – Пловдив" ЕООД.

С Уведомление изх. № ПДС 6457/3 от 24.11.2016 г. становището на притежателя на дизайна, е изпратено на "Акумпласт" АД за писмено становище. Уведомлението е получено от адресата на 09.12.2016 г.

На 09.01.2017 г. "Акумпласт" АД е депозирало становище. Сочи се, че в искането за заличаване на регистрацията на дизайна, не се твърди, че производител на противопоставяния дизайн е "ЕНКО – Пловдив" ЕООД, поради което датата на регистрация на дружеството е без значение. От изображението на противопоставяния дизайн се установява, че производител е ЕНКО – Пловдив ЕООД, а ползвател е Олинеза. Представена е извадка от фирмена страница на производителя към дата 01.06.2002 г., от която е видно, че фирма ЕНКО – Пловдив е създадена през 1990 г. и е специализирана в производството на пластмасов транспортен амбалаж, използван в хранително - вкусовата промишленост. С това се обосновава възможността касата, която се противопоставя на регистрирания дизайн и намерена при дейността по преработка на пластмасови отпадъци, да е произведена от ЕНКО – Пловдив през 1993 г. Уточнено е, че справката за фирмената страница е направена чрез уебсайтът www.archive.com, който възпроизвежда информация, публикувана към определена дата в минал период. В подкрепа на твърденията, че противопоставяния дизайн, е достигнал до молителя посредством външни източници, към становището са представени декларация от управителя на "Акумпласт" АД относно дейността на фирмата, решение за издаване на регистрационен документ от МОСВ. Във връзка с оспорване датата на внесения каталог е представена декларация от управителя на "Акумпласт" АД за получаване на каталога и ценовата оферта от представител на ЕНКО – Пловдив при участието му на 55-ти Международен Технически Панаир гр. Пловдив, провел се в периода 27. 09 - 02.10.1999 г. Представено е и заверено копие на Каталог на изложителите на 55-ти Международен Технически Панаир гр. Пловдив, провел се в периода27. 09 - 02.10.1999 г. От списъка е видно, че на панаира участие е взела и фирма ЕНКО СД, гр. Пловдив. Ценовата оферта е с дата на издаване 25.09.1999 г. Както се посочи, по-горе ценовата оферта е изключена от доказателствата по делото. Представени са и фактури във връзка с дейността на дружеството по изкупуване на пластмасови отпадъци.

Видно от уведомление изх. № ПДС 6457/4 от 16.01.2017 г. становището и допълнителните доказателства са изпратени на "Енко пластикс" ЕООД за становище в едномесечен срок. Получени са от жалбоподателя на 18.01.2017 г. На 17.02.2017 г. жалбоподателят е депозирал становище - вх. № 1341832/17.02.2017 г. В същото се посочва, че се поддържат твърденията за манипулируемост на информацията изписана върху пластмасовата каса. Сочи се, че на Международен Технически Панаир гр. Пловдив, провел се в периода 27. 09. -02.10.1999 г. са участвали две фирми, съдържащи в наименованието си "ЕНКО" - ЕНКО СД и ЕНКО ИНЖЕНЕРИНГ, които са различни от притежателя на регистрирания дизайн и нямат връзка по между си. Оспорва се достоверността на уебсайта www. archive. com. Оспорва се доказателствената стойност на декларациите на управителя на "Акумпласт" АД.

С уведомление изх. № ПДС 6457/5 от 23.03.2017 г. становището и доказателствата представени от жалбоподателя са изпратени на "Акумпласт" АД за сведение и са получени от него на 24.03.2017 г.

Назначеният състав за разглеждане на искането е изготвил Становище, което е резолирано "За решение". На 23.03.2017 г. е постановено процесното решение, с което на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 7 ЗПД е заличена регистрацията на промишлен дизайн 10 от рег. № 4723 "КАСА ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ", с притежател "Енко пластикс" ЕООД. За да се заличи регистрацията е направен извод, че към датата на подаване на заявката 24.07.2002 г. не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 ЗПД за регистрация, защото атакуваният дизайн не е нов. При преценката на основателността на искането, административният орган се е позовал на представените от молителя доказателства - разпечатки от интернет от страницата на ЕНКО към минал момент. В тази връзка е уточнил, че информацията от интернет, съгласно практиката на ПВ и практиката на Ведомството на Европейския съюз за интелектуална собственост (ЕUIPO) се счита за обществено достъпна от датата на публикуване. За дата на публикуване се приема съдържащата се в разпечатката на екрана на дадена уебстраница определена дата или индексираща дата, зададена на уебстраницата от търсачките. Датата на публикация може да бъде намерена и проверена чрез Internet Аrchive - www. archive. org. Internet Аrchive представлява публична некомерсиална организация, която е създадена като една интернет библиотека. Още от 2007 г. тя се използва от Европейското патентно ведомство и от българското ПВ за намиране и проверка на архивирана дигитална информация. Позовал се е и на Каталога на изложителите от 55 -ти Международен Технически Панаир и ценовата листа, на вложката намираща се в противопоставения дизайн, показващ че касата е изработена през 1993 г., каталога на фирма ЕНКО, който е без дата, справки от Търговския регистър.

В съдебното производство от "Акумпласт" АД е представен оригинал на каталог на ЕНКО Пловдив, съдържащ изображения на каси, без посочена дата, разпечатка от интернет страницата на жалбоподателя, в която се посочва, че 25 години произвежда каси, доказателства, че Европейското патентно ведомство потвърждава достоверността на Internet Аrchive - www. archive. org. Представено е заверено копие на част от списание Хляб плюс за месец февруари 2001 г., съдържащ реклама на ЕНКО Пловдив и произвежданите от него каси. И за неспециалист е видно, че рекламата съдържа изображение на каса, който е сходна с противопоставимия дизайн (различава се по цвета). Представено е и незаверено копие на списание Хранително - вкусова промишленост брой 2-3/2000 г., съдържащ статия за фирма "ЕНКО", озаглавена "ЕНКО" на десет години", която фирма е посочена като производител на каси от десет години. Снимката публикувана в статията е еднаква със снимката съдържаща се в оригинала на каталога на ЕНКО. Жалбоподателят е представил извлечение от Internet Аrchive - www. archive. org.

В първоинстанционното производство е назначена съдебна експертиза на дизайн /СЕД/, която съдът е кредитирал, въпреки оспорването и от жалбоподателя. СЕД е изготвена от патентен специалист - вещо лице от списъка на вещите лица, притежаващо нуждата компетентност, за да направи съпоставка на дизайните с други подобни изделия от гледна точка на информирания потребител. Посоченото от вещото лице кореспондира със събраните по делото доказателства и опровергава твърденията на жалбоподателя във връзка с оспорването. От СЕД се установяват следните относими към спора факти:

1. Процесният дизайн, приложен върху продукт каси за хранителни продукти, представлява паралелепипед с плътно дъно и без капак с оформени три концентрични ръба върху околните стени, между които са разположени на групи по 4 и 5 броя, съответно на малката и голямата страница, вертикални правоъгълни отвори, с отвори за ръкохватки на малките страници, под които има плътни участъци. Плътни участъци има на горната част на големите страници.

2. По делото се съдържат доказателства за известни продукти, които припокриват видимия външен вид на продукта и които са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката на регистрация на процесния дизайн 24.07.2002 г. - приложение 1, снимков материал от приложен диск и приложение 2 (съгласно номерацията на обжалваното решение на Патентно ведомство Д1, Д2, Д6).

3. При каси като тази от процесния дизайн датата и/или годината на производство или друга допълнителна информация може да се маркира посредством специални вложки, чрез които се нанасят трайни релефни изображения върху готови изделия като име на производител, адрес и други данни за контакт, както и дата на производство чрез кръгъл отпечатък съдържащ по периферията месеците в годината, а в средата годината на производство на изделието.

4. Изображенията на каси, идентични с тази на процесния дизайн, които да са изработени, предлагани за продажба преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесния дизайн или 12 месеца преди датата на подаване на заявката се съдържат в приложение 1 (снимков материал), снимков материал на диск и приложение 2 (каталог на фирмата ЕНКО и ценова листа). Предвид изключването на ценовата листа от доказателствата по делото, съдът не кредитира позоваването на нея от вещото лице.

5. Процесният дизайн и приложените от молителя изображения са идентични, тъй като се различават само по несъществени елементи, които не оказват влияние на новостта, Идентичните на регистрирания дизайн дизайни от посочените от молителя изображения са станали известни преди датата на заявяване за регистрация на процесния дизайн № 10 от регистров номер 4723, както и 12 месеца преди датата на подаване на заявката.

6. Разглеждайки снимковите материали в свързания им контекст като външен вид, маркирана дата, начин и технология на поставяне на релефна маркировка по принцип, поставеният релефен печат, върху някои от сочените от молителя като "доказателства" каси, би могло да бъде достоверен източник на датиране на производство, въпреки че е поставен от самия производител и въпреки че към днешна дата това не е задължително.

7. Вероятно надписът "Олинеза" е поставен допълнително върху готовото изделие на принципа на щамповане с определен шаблон и боя. Подобен надпис би могъл да бъде нанесен върху касите по всяко време на тяхната експлоатация и не носи информация относно датата на маркировката или на производството на касите.

Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие материалния закон.

След анализ на разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, чл. 12, чл. 13, чл. 14 ЗПД, както и § 1, т. 14 от ДР на ЗПД, съставът на АССГ е посочил, че правилно ответникът е кредитирал относимите доказателства, посочени от него в оспорваното решение, при преценката дали регистрирания дизайн е бил нов към датата на регистрацията му и в 12 месечния период преди това. Съдът е подчертал, че Internet Аrchive (IА - "Интернет архив") е организация с нетърговска цел, посветена на поддръжката на архив (Wayback Machine) от уебстраници и мултимедийни ресурси. Организацията е базирана в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Архивът обезпечава дългосрочно архивиране. Включва архивирани копия на уеб страници взимани през определен период от време, софтуер, филми, книги и аудио записи (включително записи на концерти от музиканти, които позволяват такива. За да се подсигури стабилността и устойчивостта на архива, пълно копие се пази и в Александрийската библиотека, като от 2007 г. архивът придобива статуса на библиотека.

След съпоставката на представените в съдебното производство доказателства съдът е констатирал, че касите от рекламата в представените по делото списания и касите от каталога са идентични.

По изложените съображения съдът е приел, че са налице предпоставките за заличаване регистрацията на процесния дизайн, като доводите на жалбоподателя свързани с недостоверна и манипулирана дата на разгласяване на дизайна се опровергават от събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регламентира, че регистрацията на дизайн се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПД, се регистрира дизайн, който е нов или оригинален.

Основният спор по делото е свързан с това дали е налице новост на процесния дизайн по смисъла на чл. 12 ЗПД. Според посочената разпоредба, дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. В съответствие с чл. 14 ЗПД, разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от: 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 2. трето лице във вреда на автора.

След подробен анализ на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че процесният дизайн не е нов. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че противопоставими изделия – каси за хранителни продукти, идентични на регистрирания дизайн, са били общо достъпни преди 24.07.2001 г.

Липсата на доказателства относно сочената от касатора "възможност за манипулиране на датите на архивния сайт www. archive. org", както и доказателства опровергаващи положения релефен печат върху процесната каса, правят довода за неустановяването им неоснователен. Доказателствената тежест за установяване на фактите, на които основава своя довод е на касатора - чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Както правилно е приел съставът на АССГ след съпоставка на представените по делото доказателства, включително снимката към статията в списание Хранително-вкусова промишленост, бр. 2-3/2000 г., която е еднаква със снимката в каталога на ЕНКО – Пловдив, може да се направи извод, че още към 1990 г. фирма ЕНКО – Пловдив е произвеждала и предлагала на пазара каси, идентични с регистрирания дизайн. Реклама е направена и в списание Хляб плюс, брой от февруари 2001 г., като е видно, че касите са идентични.

Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното от ответниците искане, на основание чл. 226 АПК във вр. с чл. 143 АПК касаторът следва да заплати на ответника – председател на ПВ разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и на ответника "Акумпласт" АД разноски в размер на 1500 лева платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение