Решение № 4436 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14/2009 г.

Решение № 4436 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 20.10.2008 г. по адм. д. № 4959 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Цветанка Младенова Кънчева от София против решение № 215 от 25.07.2008 г. на гл. директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3004046279 от 7.12.2007 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в частта, с която социалната й пенсия за инвалидност е прекратена от 26.03.2007 г. Против това решение на административния съд Цветанка Младенова Кънчева е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд е констатирал, че с експертно решение № 0380 от 26.03.2007 г. на НЕЛК Цветанка Младенова Кънчева (касаторка в това производство) е била инвалидизирана от 9.09.2009 г. и същевременно й е определена 79, 2 на сто намалена работоспособност до 26.03.2007 г. и от тази дата (26.03.2007 г.) намалената работоспособност е определена66 на сто пожизнено. При тези констатации административният съд е приел, че касаторката е получавала социална пенсия за инвалидност, считано от датата на инвалидизирането - 9.09.2004 г., срокът на която е изтекъл на 26.03.2007 г., че основанието за получаване на социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 КСО е отпаднало от посочената дата 26.03.2007 г., тъй като съгласно тази разпоредба пенсията за социална инвалидност се получава при намалена работоспособност най-малко 71 на сто, а на касаторката е била определена 66 на сто трайно намалена работоспособност от цитираната дата 26.03.2007 г. и по тази причина е оставил без уважение подадената жалба. Това становище на административния съд е правилно. По силата на чл. 90, ал. 1 КСО правото на социална пенсия за инвалидност възниква за лицата с повече от 71 на сто загубена работоспособност. Юридическият факт - повече от 71 на сто трайно намалената работоспособност - се установява и удостоверява с експертно решение, издадено от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В случая с експертно решение № 0380 от 26.03.2007 г. на НЕЛК е била определена на касаторката 79, 2 на сто намалена работоспособност за срока до 26.03.2007 г. и дата на инвалидизиране - 9.09.2004 г. С разпореждане № 3004046279 от 7.12.2007 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на инвалидизираното лице е била отпусната социална пенсия за инвалидност в размер съгласно чл. 90, ал. 2 КСО за срока на инвалидност от 9.09.2004 г. до 26.03.2007 г. Със същото експертно решение № 0380 от 26.07.2007 г. на НЕЛК е била определена на касаторката 66 на сто намалена работоспособност пожизнено. Решението на органа на медицинската експертиза на работоспособността не е било обжалвано от засегнатото лице, поради което е влязло в сила и на основание чл. 113, ал. 3 ЗЗ е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Предпоставките по чл. 90, ал. 1 КСО за получаване на социална пенсия за инвалидност са отпаднали от 26.03.2007 г. и считано от тази дата отпуснатата пенсия подлежи на прекратяване на предвиденото основание от чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Определената степен намалена работоспособност под 71 на сто, считано от 26.03.2007 г. е ново обстоятелство, което е довело до последваща липса на юридически факт, предвиден в чл. 90, ал. 1 КСО и е погасило правото на социална пенсия за инвалидност. Налице са фактическите предпоставки по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на отпуснатата социална пенсия за инвалидност поради отпадане на основанието за получаването й. Когато при освидетелстването на касаторката е определена намалена работоспособност повече от 71 на сто до 26.03.2007 г., а след тази дата се определя процент на загубена работоспособност по-малко от 71 на сто, не може социалната пенсия за инвалидност да се изплаща и след 26.03.2007 г., защото не е изпълнено условието на чл. 90, ал. 1 КСО. В тези случаи правото на социална пенсия за инвалидност се прекратява от 26.03.2007 г., когато на лицето се определя намалена работоспособност по-малко от 71 на сто. След като с експертното решение на НЕЛК от 26.03.2007 г. е била определена на касаторката намалена работоспособност по-малка от 71 на сто считано от 26.03.2007 г., тя не може да получава социална пенсия за инвалидност и след тази дата, защото не са налице условията за изплащането на такава пенсия. Съгласно чл. 91, ал. 1 КСО социална пенсия за инвалидност се определя на лица с намалена работоспособност повече от 71 на сто. Щом като касаторката от 26.03.2007 г. не е имала необходимата намалена работоспособност за получаване на социална пенсия за инвалидност, естествено не е могло да продължи изплащането на отпусната пенсия след тази дата, тъй като в такъв случай ще се получи едно положение противоречащо на чл. 91, ал. 1 КСО - именно, да се изплаща социална пенсия за инвалидност през време, когато лицето не е имало необходимата намалена работоспособност по същия текст, в размер повече от 71 на сто. В случая следва да се спази чл. 91, ал. 1 КСО, според който, както се посочи, социалната пенсия за инвалидност се следва само при намалена работоспособност повече от 71 на сто. От кога е налице такава намалена работоспособност, меродавна ще е датата на констатацията, извършена в експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК. Така е преценил и административният съд. От експертно решение на НЕЛК в частта, която е послужила като основание за прекратяване на отпусната социална пенсия за инвалидност, се вижда, че считано от 26.03.2007 г. е определена 66 на сто намалената работоспособност пожизнено. Няма пречка при влошено здравословно състояние лицето поиска да бъде преосвидетелствано и ако намалената работоспособност е повече от 71 на сто, поиска отново отпускането на социална пенсия за инвалидност. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,