Решение № 350 от 18.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1259/2013 г.

Решение № 350 от 18.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1259/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 и. ал. 5 НПК. С присъда № 158/15.09.05 г., постановена от ОС-Хасково по Н. Д. 779/03 г., Г. И. Х. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,пр. 1 и 2 и т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание "доживотен затвор", търпимо при първоначален усилено строг режим. Същият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв. на конституираните граждански ищци Е. Г. и В., Д. и И. Д., както и ведно с Г. М. и М. М. обезщетение за имуществени вреди на [фирма] в размер на 49 097,25 лв. Осъден е и да заплати държавни такси и разноски по делото. С решение № 229/3.08.06 г., постановено от АС-Пловдив по В. Н. Д. 566/05 г., присъдата в частта за Х. е потвърдена, останалите двама осъдени Г. М. и М. М. са осъдени солидарно с него да заплатят присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а солидарно с тях Х. е осъден да заплати държавна такса от 2 400 лв. върху уважените граждански искове. С решение № 452/19.02.08 г., постановено от ВКС, 2 н. о. по К. Н. Д. 154/07 г., решението на АС-Пловдив по отношение на Х. е оставено в сила. На 10.06.13 г. е постъпило искане от упълномощени защитници на Г. Х. за възобновяване на наказателното производство срещу него. В същото има позоваване на процедурата по чл. 423, ал. 5 НПК, предвид екстрадиране на лицето по европейска заповед за арест /ЕЗА/, с оглед изтърпяване на наказанието по цитираното по-горе дело и поемане на ангажимент от българска страна за възобновяване на наказателното производство. Освен това се твърди, че осъденият никога не е знаел за образувано срещу му дело, което се сочи като самостоятелно основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК. В тази връзка е изискана екстрадиционна преписка от ВКП, отдел "Международно правно сътрудничество", свързана с издадената спрямо осъдения европейска заповед за арест /ЕЗА/. Приложени са две такива-една по процесното производство, ведно с решение на испански национален съд по нея, и една за предаване на лицето за съдене по дело на ГС-София. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговите защитници поддържат искането за възобновяване. Представителят на ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като се съобрази с изложените от страните становища в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Видно от доказателствата по делото, Х. е екстрадиран въз основа на ЕЗА, издадена на 21.02.08 г. от прокурор в ОП-Хасково, за изтърпяване на наказание в РБ с оглед постановената присъда на ОС-Хасково. Представено е и решение на Испански Национален съд, наказателно отделение, първа секция, постановено на 19.05.08 г., съгласно което искателят е предаден на българските власти на основание цитираната ЕЗА. Фактическото предаване е обвързано с наказателни отговорности, които исканото лице има в Испания. Изпратена е и ЕЗА, издадена от ГС-София, за задържане на Х. и предаването му в качеството на подсъдим с цел участие за разглеждане на Н. Д. 1737/01 г. по описа на същия съд. Видно от писмо № 1695/2.07.13 г. на МП, ГДИН, Затвора-град София, лицето е постъпило в пенитенциарно заведение в РБ на 23.05.13 г. по постановление на ВКП от 17.05.13 г. В тази връзка е изискана справка от ГС-София за подробности по предаването на Х.. Съгласно писмо № 1747/5.07.13 г. на председателя на съдебния състав, разглеждащ Н. Д. 1737/01 г., искателят е предаден за съдене от испанските власти за срок от четири месеца-от 27.05.13 г. до 16.08.13 г. Изложеното дотук е свързано с преценката на настоящия съд за допустимост на искането за възобновяване на осъденото лице и доколко то отговаря на изискванията на процесуалния закон /чл. 423, ал. 1 вр. чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК/ да бъде подадено в шестмесечен срок от узнаване от страна на задочно осъдения на влязлата в сила присъда срещу му. В конкретния случай, поради липса на други данни, следва да се приеме, че лицето е узнало за нея през 2008 г., като най-късната възможна дата за преценка е денят, в който е постановено съдебното решение на националния испански съд- 19.05.08 г. Но както бе цитирано, предаването на Х. е било обвързано с ангажиране на негова наказателна отговорност пред испанските власти. В този смисъл е било отложено. Първият момент оттогава е свързан с временно предаване на лицето на РБ за съдене по споменатото дело на ГС-София, който срок тече най-късно от 23.05.13 г., когато Х. е постъпил в Затвора- София. Процедурата по чл. 423 НПК е обвързана не само с искане за възобновяване на наказателно производство поради претенции за задочно осъждане, но съдържа в себе си изискване за лично присъствие на искателя пред ВКС. Неслучайно разпоредбата на чл. 423, ал. 3 НПК предвижда прекратяване на производството, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела без уважителни причини. Затова шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 вр. чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК от узнаване от страна на Х. за влязлата в сила присъда срещу му, следва да се отчита от деня, в който той реално е имал възможност да активира предпоставките на третираната процедура - 23.05.13 г. Ето защо постъпилото чрез упълномощени от него защитници искане за възобновяване с дата 10.06.13 г. се явява подадено в срок и следователно допустимо за разглеждане. Погледнато по същество, искането за възобновяване е основателно. На първо място, във връзка с ЕЗА, изготвена от прокурор от ОП-Хасково, испанският съд е отправил допълнително запитване за предоставените възможности за преразглеждане на наказателното производство и за помилване. Съгласно писмо, изпратено до ВКП, отдел "Международно правно сътрудничество" на 27.06.13 г. от ОП - Хасково, на 14.04.08 г. е дадена гаранция за възобновяване на делото. Същата е разчетена като отговаряща на европейското законодателство относно ЕЗА и на вътрешните законови правила на предаващата държава, видно от постановеното решение на националния испански съд. Тя е приета като безусловна гаранция за възобновяване на делото, при надлежно предявено искане за това пред молещата държава. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК, относима към настоящия случай, когато искането за възобновяване е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на РБ, какъвто е Х., при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. Това е едното основание, на което в конкретния казус се дължи възобновяване. Другото е свързано с визираните в чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки и относимост към нормата на чл. 425, ал. 2 НПК след възобновяване делото да бъде върнато на стадия, когато е започнало задочното разглеждане. В този случай цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на искателя. Липсват каквито и да са данни той да е бил запознат с този факт. Напротив, още отначало е било ясно, че Х. не може да бъде открит, за да бъде призован и обвинен, поради което се е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване с телеграма № 2885/23.03.02 г. на НСП-София. Обвинение срещу него е било повдигнато задочно с участие на служебен защитник и резонно не е имало взета мярка за неотклонение. Това отношение е продължило и в хода на съдебната фаза. Няма доказателство искателят да е разбрал, че спрямо него се води наказателно производство и има влязла в сила присъда срещу му до момента, в който е поискана екстрадицията му с ЕЗА. Поначало задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред предпоставките за покриване на минимален стандарт по силата на чл. 6, т. 1 вр. т. 3, б. "с", "d" и "e" от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на обвиняемия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права и гаранции, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Като дължима предпоставка за влизане в действие на този институт винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице- изследва се запознато ли е то с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. Проследява се следователно цялата верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за отпочнато срещу му наказателно производство. Казаното дотук е в основата на анализа на важимата към този казус норма на чл. 423, ал. 1 НПК. Собственото на осъдения поведение не стои в основата на невъзможност за уведомяване за развитието на процес, в рамките на който той да е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. Неустановяване на такова познание навежда на извод, че наказателното дело следва да бъде възобновено. И тъй като задочното разглеждане за Х. е започнало още на досъдебна фаза, след отмяна на осъдителните съдебни актове, постановени спрямо него /в техните наказателно и гражданско-осъдителни части, по разноските и присъдените такси за уважени граждански искове/, делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на всички релевантни за кое да е наказателно производство действия за обвиняване на едно лице. Едновременно с това разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК предоставя на върховната съдебна инстанция по наказателни дела правомощие да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Както вече бе споменато, в конкретния казус спрямо Х. не е била взимана никаква мярка за процесуална принуда. С оглед осъществяване на лично участие и предвид цялостните данни за противоправно поведение на искателя, по мнение на настоящата инстанция единственият начин за осигуряване на безпрепятствено разглеждане на процеса би бил постигнат с определяне на мярка за неотклонение Задържане под стража. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение