Решение № 8733 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2010 г.

Решение № 8733 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от "Медицински център "Света Анна" ООД, гр. Стара Загора и от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, против решение № VI-294 от 28.09.2010 г. по адм. дело № 311 по описа за 2010 г. на Старозагорския административен съд.

Доводите за пороци на съдебното решение, изложени в касационната жалба на "Медицински център "Света Анна" ООД, гр. Стара Загора, се свеждат до нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против писмена покана № 29-04-626/13.05.2010 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора.

Доводите за пороци на съдебното решение, изложени в касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, се свеждат до необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отменена издадената от касатора писмена покана № 29-04-626/13.05.2010 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното:

1. Касационната жалба на "Медицински център "Света Анна" ООД, гр. Стара Загора, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на "МЦ Света Анна" ООД, гр. Стара Загора, против писмена покана № 29-04-626/13.05.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Стара Загора, в частта, с която жалбоподателят като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 240678/25.01.2009 г. е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Стара Загора сумата 3811.10 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за високоспециализирани медицински дейности /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ за второ и трето тримесечие на 2009 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административно - производствените правила по чл. 76а във вр. с чл. 72 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 42 и чл. 43 от ИД изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови неоснователно изплатените суми за ВСМД от бюджета на НЗОК.

Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения за неоснователни. Касаторът неправилно се позовава на решение № 12098 от 4.12.2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (ДВ, бр. 101 от 2006 г.), с което са отменени отделни текстове на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.). През 2009 г. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, са регламентирани с цитираното Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Следва да се отбележи, че с решение № 12098 от 04.12.2006 г. на ВАС, 5-чл. състав, не е отменена разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., съгласно която директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти за всяко от тримесечията. Не е отменена и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор.

Въпросът за конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Народното събрание определя всяка година със закон средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства.

Не се установява неправилно прилагане на материалноправни разпоредби на НРД 2010 г., които не са действали през второ и трето тримесечия на 2009 г. Преходната разпоредба на § 10 от НРД 2010 г., посочена в оспорената заповед, предвижда в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.ХII.2009 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, налагането на глоби и имуществени санкции да се извършва по реда на ЗЗО. Оспорената писмена покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Същото задължение съществува и при действието на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. Съгласно т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Целта на цитираната подзаконовата нормативна разпоредба е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. В същия смисъл е и клаузата на чл. 43, ал. 5 от подписания между страните договор за оказване на СИМП през 2009 г.

С клаузата на чл. 42, ал. 3 от сключения индивидуален договор касаторът е поел задължение да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по РС. Оспорената писмена покана е законосъобразна в частта за определеното задължение за внасяне на сумата 3811.10 лв. и като отхвърлил подадената жалба, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната отхвърлителна част.

1. Касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отменил писмена покана № 29-04-626/13.05.2010 г. на Директора на РЗОК, гр. Стара Загора, в частта, с която "се иска заплащане на лихви от датата на получаването й до датата на заплащане на неоснователно получени суми в размер на 3811.10 лв.".

След като законосъобразно е приел, че кредиторът НЗОК може за претендира лихви за забава от деня на получаване на писмената покана от адресата й, Старозагорският административен съд неправилно е приел, че при липса на изрична разпоредба в НРД вземането за лихви следва да бъде търсено по реда на общия исков процес.

Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради неспазени РС, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред. Вземанията за лихви са акцесорни и следват главните вземания, които се събират по административен ред. Съгласно установената съдебна практика отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими към бюджета на НЗОК, се извършва също по административен ред.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно в горната част и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна в същата част. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените деловодни разноски в полза на "МЦ Света Анна" ООД в размер на 125 лв.

Основателно е и следва да бъде уважено искането на касатора РЗОК, гр. Стара Загора, за присъждане на направените разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 25 лв. В това производство касаторът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,