Решение № 8611 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2020 г.

Производството епо реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Скоканска против решение 3659/08.07.2020 г., постановено по адм. дело 731/2020 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствевните правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия чрез процесуалния си представител оспорвата същатакато неоснователна и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановенеото съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана посъщество същата е основателна. Делото се разглежда за втори път от Върхован административен съд . В мотивите на обжалваното решение се посочва, че производството пред административния съд се развива след постановяване на решение 652 от 15.01.2020г., по адм. д. 7694/2018 г. на ВАС, Трето отделение, с което е отменено решение 1509 от 08.03.2018 г. по адм. дело 3711/2017 г. по описа на АССГ и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени указания, при новото разглеждане на делото съдът да изложи мотиви, въз основа на установените факти и да формира правни изводи въз основа на относимите и приети за установени факти в производсвото. Праяви се извод, че съдебеният състав не следва да събира и изследва други доказателства по делото, а да анализира събраните при съдебното дирене в проведеното предходно производство. С обжалваното в настоящото производство решение 3659/08.07.2020 г., постановено по адм. дело 731/2020 г. административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Скоканска против решение 2-889 от 14.03.2017 г. на Комисията, с което е установена принадлежността й към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия . За да постанови този диспозитив, съдът е изброил в мотивите си съдържащите се в преписката, предоставена от административния орган, писмени доказателства, представени на съда и при първото разглеждане на делото. По искане на жалбаоподателката е разпитал свидетели и показанията на същите са възпроизведени в мотивите на съдебния акт. След отразяване на тези доказателства в мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е направил широко изложение на характера на работата и компетентността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като специализиран административен орган, след което е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение 2-889 от 14.03.2017 г. Така постановеното решение е валидно, но е недопустимо, тъй като е постановено извън очертания предмет с дадените в решение 652 от 15.01.2020г., по адм. д. 7694/2018 г. на ВАС, Трето отделение, задължителни указания по прилагане на процесуалния и материалния закон. Видно от мотивите на отменителното решение, Върховният административен съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът е длъжен да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Касационният състав е подчертал, че именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Касационният състав на ВАС е приел, че в обжалваното решение 1509 от 08.03.2018г. по адм.д 3711/2017г. е налице кратко посочване на представените по делото писмени доказателства, без извеждане на тяхното съдържание. Тяхната доказателствена сила е отречена общо, на база на декларативните свидетелски показания. Липсва изложение какво приема съдът спрямо всеки един от представените по делото документи - дали е неавтентичен или неверен, съответно спрямо неговата характеристика дали е допустимо оборване на съдържанието му със свидетелски показания, като едва въз основа на приетото да направи изискуемата се преценка за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. С обжалваното в настоящото производство решение 3659/08.07.2020 г., АССГ не е изпълнил дадените указания за начина по който да се съберат и обсъдят относимите за спора доказателства, как да се изведат правните изводи и по какъв начин да се обоснове правният резултат. На практика, съдът при второто разглеждане на делото, не се е съобразил със задължителния характер на дадените указания, които имат отношение към предмета на спора. От мотивната част на обжалваното решение е видно, че при новото разглеждане на делото съдът само е изброил писмените доказателства, които са присъствали в преписката и при предходното разглеждане на делото, и е възпроизвел съдържанието на гласните такива - нещо, което не е необходимо, тъй като текстът на писмените доказателства явства от техните носители, а съдържанието на показанията на свидетелите се установява от съдебния протокол. Не е проведен задължителният анализ на доказателствата, за което е изрично е указано от ВАС в отменителното решение, не е посочено кои факти, от значение за правния спор, съдът приема за установени, въз основа на кои доказателства. Не са обсъдени становищата на страните и не са формилурани правни изводи по нито един от съществените за спора въпроси - установена ли е принадлежност на жалбоподателката към органите по чл. 1 от закона. Изложение за начина на упражняване на компетентността на Комисията не е необходимо, тъй като компетентността на органа е очертана в закона и във връзка с упражняване на правомощията й е налице многобройна съдебна практика. Като не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителнителното решение на ВАС по по адм. д. 7694/2018 г., макар формално съдебното производство да е проведено, съдът не е разгледал и не се е произнесъл по основния предмет на спора, което от своя страна е лишило жалбоподателката от защита срещу засягащия я административен акт, т.е. е лишил същата от правото на съдебно производство. Посоченото налага обезсилване на решение 3659/08.07.2020 г., постановено по адм. дело 731/2020 г. на Административен съд - София-град и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания по прилагане на материалния и процесуалния закон, дадани в решение 652 от 15.01.2020г., по адм. д. 7694/2018 г. на ВАС, Трето отделение