Решение № 237 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 78/2016 г.

Решение № 237 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 78/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Т. Т. Д. с адрес: гр. Х., ул. "С." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния й представител адв. Колева, против решение № 2478/09.12.2015 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 1991/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-16002614001049-091-001/21.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 550/13.07.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 409.34 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, или да се върне делото за ново разглеждане, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2, вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледани по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била част от РА № Р-16002614001049-091-001/21.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 550/13.07.2015 г. С РА са определени задължения за довнасяне на данък върху доходите на физическото лице за 2012 г. в размер на 1 374 лв. и лихва - 287.25 лв. и за 2013 г. в размер на 1 188 лв. и лихва - 127.66 лв. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият в оспорената част е материално законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ и трето АПК не се съдържат в касационната жалба и същите съгласно чл. 218, ал. 1 АПК не следва да бъдат обсъждани. Макар да се твърди в нея, че са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, конкретно такива не се посочват. Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП, приложена по делото. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-16002614001049-020-01/25.09.2014 г., издадена от П. Д. С. - началник сектор "Ревизии", с която са определени ревизиращият екип и ръководителят на ревизията, ревизираният период и вида задължения. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Неспазването на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, според която РА се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, заемащи експертни, а не ръководни длъжности, не обуславя нищожност на РА, според приетото от ОСС на ВАС ТР по т. д. № 10/2016 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е задължително за всички правораздавателни органи. Поради това е неоснователен доводът на касатора за нищожност на РА като издаден от некомпетентен орган - началник сектор. По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение настоящата касационна инстанция намира следното: Фактическата обстановка е точно установена и по нея не е налице спор между страните. Установено е в хода на ревизионното производство, че през 2012 г. и 2013 г. ревизираното лице формира облагаем доход по реда на чл. 29а ЗДДФЛ като регистриран земеделски производител. Според цитираната норма облагаемият доход се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28, а именно като облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, формиран по реда на ЗКПО. За 2012 г. в подадената по реда на чл. 50 ЗДДФЛ ГДД задълженото лице е декларирало субсидии, изплатени от ДФ "Земеделие" по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, в размер на 9 160 лв. Тази сума на основание § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДС /ДВ, бр. 94/2012 г. в сила от 01.01.2013 г./ е изключена при определяне на счетоводния финансов резултат /СФР/ за данъчно преобразуване. За 2013 г. в подадената по реда на чл. 50 ЗДДФЛ ГДД задълженото лице е декларирало субсидии, изплатени от ДФ "Земеделие" по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, в размер на 7 920 лв. Тази сума на основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр. 100/2013 г. в сила от 01.01.2014 г./ е изключена при определяне на СФР за данъчно преобразуване. Ревизиращите органи са приели, че тези суми са облагаеми по смисъла на чл. 2 и чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ и с тях е увеличен СФР. В резултат на това са определени задължения за довнасяне на данък върху доходите на физическото лице за 2012 г. в размер на 1 374 лв. и лихва - 287.25 лв. и за 2013 г. в размер на 1 188 лв. и лихва - 127.66 лв. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, отм., ДВ, бр. 95/2009 г. в сила от 01.01.2010 г., до 01.01.2010 г. не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. След отмяната на тази норма посочените доходи са облагаеми. Според § 58 ПЗР ЗИДЗДДС /ДВ, бр. 94/2012 г. в сила от 01.01.2013 г., приложим за доходите, получени през 2012 г./ доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2012 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Аналогична е разпоредбата на § 12 ПЗР ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр. 100/2013 г. в сила от 01.01.2014 г., приложима за доходите, получени през 2013 г./ по отношение на изплатените през 2013 г. суми под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези ПЗР, както и § 15 и § 18 от ПЗР ЗИД ЗДДФЛ, касаещи облагането за 2010 г. и 2011 г., са приети именно във връзка с отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. Тяхната цел е постигането на равнопоставеност при данъчното третиране на доходите, отпуснати по специфични схеми като субсидии на физически лица, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители, вкл. като ЕТ, които представляват подпомагане за 2009 г., но по независещи от тях причини са им изплатени през 2010 г. или следващите години, тъй като сумите, изплатени през 2009 г. са необлагаеми съгласно чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ (отм.). В този смисъл са и мотивите към законопроекта за ЗИД ЗДДФЛ /ДВ, бр. 31/2011/ във връзка с § 15 ПЗР. В случая видно от удостоверението, издадено от ДФ "Земеделие", изх. № 02-6500/10134 от 16.10.2015 г. Т. Т. Д. има подадени заявления по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с УИН 26/050412/92797 и за кампания 2013 г. с УИН 26/080413/09260 като за двете кампании е заявила схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството /НДЖ 1/ по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. Според удостоверението и уведомителните писма, съдържащи се и в ревизионната преписка, подпомагането по НДЖ 1 е за съответната кампания, през която кандидатът е декларирал схемата за отглежданите от него животни. С РА изплатените суми правилно са определени според отразеното в Уведомителните писма относно годината, за която се изплащат и относно датите на извършените плащания /таблица 1 и таблица 2/. Правилно е приел първоинстанционният съд, че разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г., според които право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност, а помощта по тази схемата се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г., не дават основание да се приеме, че плащанията са за периода 2007 г. - 2009 г., противно на твърденията на жалбоподателката. Предпоставките, при наличието на които се признава правото на подпомагане по тази схема съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата са три: 1. Кандидатът да е земеделски стопанин; 2. Към 28 февруари 2009 г. той да е отглеждал 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните; и 3. Кандидатът да продължава да извършва земеделска дейност. Според ал. 2 размерът на помощта се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г. Именно защото този размер не зависи от броя на говедата/биволите, които се отглеждат от земеделския стопанин през годината, за която се отпуска помощта, тя е по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3, както при схемата за национални доплащания за тютюн например, също необвързана с производството, по т. 2, право на която имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ, и продължават да извършват земеделска дейност. /чл. 3, ал. 1/, а според ал. 2 на чл. 3 помощта по схемата се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн". Тази регламентация съществено се различава от разпоредбите, регламентиращи право на националните доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, по т. 6. Според чл. 7, ал. 1 право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които: 1. отглеждат в стопанствата си: а) 50 или повече овце майки, или б) 50 или повече кози майки, или в) 50 или повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните; 2. продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Според ал. 2 помощта по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце майки и кози майки, които реално се отглеждат в стопанството. Изложеното по-горе ясно показва несъстоятелността на тезата на жалбоподателката, че тъй като процесните национални доплащания не са обвързани с производство през 2012 г. и през 2013 г., те не се отнасят за тези години, а за 2009 г. и попадат в приложното поле на § 58 ПЗР ЗИДЗДДС /ДВ, бр. 94/2012 г./ и § 12 ПЗР ЗИДЗДДФЛ /ДВ, бр. 100/2013 г./. В случая броят на отглежданите животни към датата 28 февруари 2009 г. служи като критерий, на базата на който се преценява необходимостта от отпускането на националното доплащане и размера на същото. Допълнителен аргумент за това е нормата на чл. 4, ал. 1, изречение първо от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. От удостоверението, издадено от ДФ "Земеделие", безспорно се установява, че Т. Т. Д. има подадени заявления по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с УИН 26/050412/92797 и за кампания 2013 г. с УИН 26/080413/09260 и подпомагането е за съответната кампания, през която кандидатът е декларирал схемата. Според удостоверението изплащането на субсидиите за съответната кампания е в периода годината на кандидатстване до 30.06. на годината, следваща годината на кандидатстване. Поради тези съображения оспореното решение на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по размер съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9, ал. 3 и § 1 ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение