Решение № 947 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2013 г.

Решение № 947 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алвас грейн" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Генерал Киселов" № 25, представлявано от управителя Николай Василев Василев против Решение № 728/21.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3519/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, I-во отделение, I-ви състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 031201112/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 507/27.08.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.), редовно призован, неизразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Алвас грейн" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 031201112/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 507/27.08.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна, с който на дружеството са определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период м. 07.2011 г. общо в размер на 20 273.76 лв. главница и лихва за забава в размер на 1 663.25 лева. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури № № 0.. 15/06.07.2011 г., № 0.. 16/06.07.2011 г., № 0.. 17/07.07.2011 г., № 0.. 18/07.07.2011 г., № 0.. 19/11.07.2011 г., № 0.. 20/12.07.2011 г., издадени от "Напстер" ЕООД, с предмет на доставката ечемик реколта 2011 г., с включен транспорт. Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактури № 0.. 15/06.07.2011 г., № 0.. 16/06.07.2011 г., № 0.. 17/07.07.2011 г., № 0.. 18/07.07.2011 г., № 0.. 19/11.07.2011 г., № 0.. 20/12.07.2011 г., а именно че доставките по тази фактури, издадени от "Напстер" ЕООД не следва да бъдат признати за реално осъществени. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и на съдебно техническа експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за липса на реални доставки на ечемик в процесния данъчен период - м. 07.2011 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата в т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е прието, че ревизираното лице притежава оригинални данъчни фактури с необходимите реквизити, съгласно ЗСч и ДДС по всяка от посочените доставки. Посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството в регистрите по ЗДДС, СД, дневник за покупки в данъчния период за който са издадени, като за същите са взети съответните счетоводни статии. Плащанията по процесните фактури са извършени по банков път. Но вещото лице не е дало заключение относно редовността на воденото от доставчика "Напстер" ЕООД счетоводство, тъй като същото не е извършило проверка в счетоводството му. Вещото лице е констатирало съвпадение между кантарните бележки от склада, където е транспортиран ечемика и справката от "Напстер" ЕООД, както и че през процесния период са издавани кантарни бележки на хартиен носител. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства не доказват реалност на доставките между "Напстер" ЕООД и "Алвас Грейн" ЕООД, предвид че в представените кантарни бележки като доставчик е записан "Лозар" ЕООД (предишното наименование на "Алвас Грейн" ЕООД) за "Гленкор Грейн България" ЕООД. Не са представени и доказателства за относно транспортирането на фактурираната стока. Видно от представените договори страните по доставката са договорили, че транспорта е за сметка на продавача "Напстер" ЕООД. Но не са представени доказателства, че същият е разполагал със собствени товарни автомобили или наети такива, извършени разходи за транспорт, договори с транспортни фирми, кадрова обезпеченост на доставчика. Не е спорно по делото, че ревизираното лице е извършило последващи доставки, но не е безспорно установено, че именно "Напстер" ЕООД е извършил фактурираните доставки. Съдът е приел, че не са представени доказателства за произход на стоката и такива, които да установяват реалното предаване на стоката, както и не е установена идентичност на стоката, закупена от ревизираното лице от доставчика "Напстер" ЕООД и тази продадена на "Гленкор Грейн България" ЕООД. При тези данни съдът обосновано е приел липса на реалност на доставките. При събраните доказателства, правилно е приел административния т съд, че не е опроверган изводът на приходните органи, че доставчикът "Непстер" ЕООД не е разполагал със съответното количество ечемик, съответстващо на доставеното количество ечемик, предмет на доставките по спорните фактури. Поради това неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за нереални. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение