Решение № 5105 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2016 г.

Решение № 5105 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община А., чрез юрк. Тодорова като процесуален представител, срещу решение № 1985 от 17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 700/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Д. Б., чрез адв. Корновска, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за тази инстанция разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорен от Б. Д. Б. изричен отказ на кмета на община А. да му издаде разрешение за поставяне на преместваем търговски обект по чл. 56, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 13, ал. 11 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи (Наредбата) на Общински съвет - А., обективиран в писмо изх. № УТ7-43/6/05.02.2016 г. С обжалваното решение е отменен оспореният административен акт и преписката е върната на кмета на община А. за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на чл. 13, ал. 11 от Наредбата на общински съвет - А.. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че отказът е постановен преди изтичане на срока за възражение срещу решението на общинската експертна комисия, предвиден в чл. 12, ал. 3 от Наредбата (в относимата към датата на издаване на писмото редакция), с което са нарушени правото на участие на страната в производството и принципът на предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК. Обосновал е извод за издаване на оспорения отказ в противоречие с разпоредбата на чл. 13, ал. 11 от Наредбата. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане. За тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината - чл. 56, ал. 2, изр. 1 ЗУТ. В случая е направено искане за поставяне на преместваем обект за търговия в частен имот, собственост на заявителя, който да се разположи откъм ул. "Г. Петлешев", гр. А.. Съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства след обсъждане на събраните по делото доказателства. Правилно е приложил към тях относимите от подзаконовия нормативен акт разпоредби. Правните му изводи са обосновани и законосъобразни. Посочените от съда пороци на административния акт са основание за отмяна на същия по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Действително въведената с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на територията на община А. процедура за разглеждане на заявленията от нарочна комисия не елиминира произнасянето на компетентния по смисъла на същия подзаконов нормативен акт административен орган. Решението на комисията подлежи на възражение пред кмета на общината в седемдневен срок от обявяването му. В случая кметът на община А. се е позовал на решението на комисията. Оспореното писмо е издадено в деня на обявяване на решението на комисията, преди изтичане на срока за възражения. Правилно съдът е приел, че нарушението на процедурата е съществено, тъй като препятства участието на заявителя в административното производство, не му е предоставена възможност да изрази становище по констатациите на помощния орган, както и да представи доказателства. Освен това приетото от комисията и от административния орган фактическо основание за отказ не е налице. Посочено е единствено, че дейностите по реализиране на проект "Рехабилитация на ул. Г. Петлешев в гр. А." не са приключили. Разпоредбата на чл. 13, ал. 11 от Наредбата на общински съвет А. (създ. с решение № 59.4&1 по протокол № 059/18.06.2015 г.) предвижда забрана за поставяне на преместваеми обекти с цел търговия в няколко хипотези, последната от които е когато обектите се разполагат в поземлени имоти, намиращи се по основните пътни артерии на града, с обслужването и зареждането на които се затруднява и възпрепятства свободното преминаване на хора по пешеходни площи и тротоари до приключване на дейностите по проект "Рехабилитация на ул. "Г. Петлешев"- гр. А.. В отказа липсват мотиви относно наличието на една от предвидената в нормата на чл. 13, ал. 11 от наредбата предпоставки по отношение на преместваем търговски обект в имот до основна пътна артерия, а именно, че с обслужването и зареждането му се затруднява и възпрепятства свободното преминаване на хора по тротоарите. Съдържащите се в показанията на св. Гьошев данни за неправомерни действия на заявителя, свързани с предходно издадено за същия обект разрешение за поставяне, не могат да се приравнят на мотиви в административния акт. Не са представени и доказателства, обосноваващи наличието на посочената в нормата предпоставка. Отделно от това не са установени както предстоящи дейности по рехабилитация на ул. "Г. Петлешев", така и възлагането и извършването на строително-монтажни работи в предходен период по този проект в близост до имота на лицето, поискало поставянето на премествания обект. Правилно съдът е приел, че административният орган е следвало да съобрази периода, в който евентуално ще се извършват дейности по рехабилитация, да прецени по какъв начин обслужването и зареждането на обекта ще им повлияе, за да не се засягат правата на заявителя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава - чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна, съдът правилно е приложил материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 720 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за което не са налице условия за редуцирането му като прекомерно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение