Решение № 5721 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2017 г.

Решение № 5721 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3880/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. С." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Б." №..., представлявано от М. М. К., подадена чрез пълномощник - адвокат С. М. Оспорва се Решение № 86/27.01.2017 г., постановено по административно дело № 2976/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 193774-F-204119/18.05.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. В., с която е наредено запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Ш., бул. "М." №..., за срок от един месец. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна, тъй като същата не съдържала достатъчно изчерпателни и основателни мотиви за налагане на мярката и определяне на максимално допустимия срок за това. На следващо място са изложени доводи за това, че в конкретния случай, тъй като касова бележка за продажбата била издадена в последствие, то деянието се характеризирало с по-ниска степен на обществена опасност, поради което наложената мярка не съответствала на тежестта на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени наложената административна мярка. Касационната жалба се поддържа от адвокат Б. С., чрез депозирана по делото писмена молба, с която моли жалбата да бъде уважена и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да остане в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд - В. е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи. Запечатването на търговския обект е било разпоредено след извършена проверка от служители при ТД на НАП гр. В. на 25.02.2016 г. в магазин, стопанисван от "Аква системс" ЕООД, при която е установено, че за извършена продажба на стоки на клиент, с получено плащане в брой на 219,00 лева, продажбата не е била отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта изправно фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. След легитимиране на приходните органи и започване на проверката, е бил издаден фискален касов бон за осъществената продажба и полученото плащане. Горепосочените релевантни факти са установени от събраните по делото доказателства и не са спорни между страните. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е извършил задълбочена и пъна проверка за валидността и законосъобразността на издадената заповед за налагане на мярката. Възприетите от него правни изводи са съобразени с установените факти и с приложимия закон, поради което напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на възложена компетентност. На следващо място, обосновано е прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС. П. разпоредби вменяват в задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обекти, да издава фискална касова бележка за регистриране и отчитане на извършените продажби в обекта. За този вид нарушение, законът в чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Обстоятелството, че касова бележка за извършената продажба на стоки е била издадена непосредствено след легитимиране на органите по приходите, не лишава от съставомерност извършеното нарушение, нито пък предопределя по-ниската му обществена опасност, както се твърди в касационната жалба. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, фискалната касова бележка е следвало да се издаде в момента на получаване на плащането в брой за закупените стоки, което не е било сторено. Неотносимо в случая е последващото издаване на касовия бон, което очевидно е било провокирано от започналата проверка. Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. Процесният случай не може да се квалифицира като маловажен, с оглед размера на сумата по неотчетената продажба, както и предвид вида на търговския обект - магазин, находящ се в областен град, от който се предполага, че пазаруват значителен брой клиенти. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че оспорената заповед не е достатъчно мотивирана. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, както и мотиви относно определения с нея максимален срок за налагане на мярката. Изрично в заповедта е посочено, че определената продължителност на принудителната мярка за срок от един месец се налага след преценка на изложената фактическа обстановка, с оглед защита на обществения интерес, в изпълнение целите на закона, с цел превъзпитаване към спазване на установения правов ред, както и поради факта, че при продължаване на този вид нарушение за фиска биха произлезли вреди, които биха били значителни и трудно поправими. Наложената мярка е съобразена и с целта на закона, поради което неоснователни се явяват твърденията в обратния смисъл, поддържани от касационния жалбоподател. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, принудителната мярка има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Поради изложените мотиви, и като съобрази, че оспореното съдебно решение е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение