Решение № 9028 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2017 г.

Решение № 9028 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Никс" ЕООД, чрез адв. А. А., срещу Решение № 1934 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 1020/2016 г. по описа на Административен съд - Б., 18-ти състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на стоки, доколкото по делото са събрани надлежни доказателства за установяване на фактическото предаване на стоките. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА. Претендира разноски по делото. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Никс" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/№ Р- 02000215006070-091-001 от 15.02.2016 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Б., потвърден с решение № 97 от 27.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., с който на "Никс" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Т. Т. Б." ЕООД и "Е. Д." ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че по подробно описаните в РД и в РА фактури, издадени от "Т. Т. Б." ЕООД и "Е. Д." ЕООД не са налице основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предмет на доставките са различни видове строителни материали. Обоснован е извод за недоказване на извършването на процесните доставки, поради липса на доказателства за предаване и приемане на съответните стоки от доставчика на получателя. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в посочената част, според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че "Т. Т. Б." ЕООД и "Е. Д." ЕООД са доставили съответни материали като вид и количество на ревизираното лице, доколкото няма ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоките, за изписването им от доставчиците и заприходяването при получателя. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт в обжалваната му част съставът на Административен съд - Б. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи съгласно изискването по чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в сила от 01.01.2013 г. /. Ревизията е възложена при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно РА е издаден от органа, възложил ревизията и от органа по приходите, ръководител на екипа, извършили ревизията. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. Правилен и съответстващ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и съдебното производство е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното извършване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "Т. Т. Б." ЕООД и "Е. Д." ЕООД. ИПДПОЗЛ на "Е. Д." ЕООД е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, а "Т. Т. Б." ЕООД е представил само копия от процесните фактури, като нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство са ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоки от съответния вид и количество от преките доставчици на получателя /няма приемо-предавателни протоколи, стокови, складови разписки/. Съдът е обсъдил фактурите поотделно за всеки един от посочените доставчици, установил е съответните факти, обсъдил е и заключението по ССчЕ, като е формирал правилен извод за законосъобразност на РА. Правилно съдът е посочил, че представените по делото товарителници и пътни листи изхождат само от ревизираното лице. Не е налице нито един документ, който да е подписан както от ревизираното лице, така и от преките доставчици, който да установи предаването на процесните стоки. След като няма доказателства за предаването на стоките от доставчиците на получателя, то законосъобразно ревизиращите органи са отказали на "Никс" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Представените по делото счетоводни документи не обосновават обратен на приетия от Административен съд - Б. извод за материална законосъобразност на РА. От съдържанието на заключението по ССчЕ е видно, че не може да се установи дали е налице редовно осчетоводяване на фактурите при доставчиците, а е изследвано само счетоводството на РЛ. От друга страна, извършените от получателя записвания по отделните счетоводни сметки във връзка със заприходяването на стоките не означава, че стоките, описани във всяка една от фактурите, действително са предадени на РЛ от издателите на фактурите. Основният спорен въпрос дали РЛ е получило съответните стоки от посочените във фактурите доставчици, а такива писмени доказателства не са представени нито от доставчиците, нито от самото дружество-жалбоподател. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на административен съд - Б., 18 състав за материална законосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски, а на ответника по касация такива не се дължат, тъй като не е претендирано юрисконултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение