Решение № 16965 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2013 г.

Решение № 16965 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Добромир Тодоров Милев и Ваня Борисова Милева, от гр. София, чрез техния пълномощник срещу решение № 264/4.06.2013 г. по адм. д. № 25/2013 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Считат обжалваното решение за неправилно и претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Северен централен район, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Иван Божанов Шумбаков, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Ответниците Силвия Тодорова, Керана Пинтерова, Димитър Михайлов, Борис Тодоров, Еленка Михайлова, Павел Михайлов и Розалина Илиева, редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите Добромир Тодоров Милев и Ваня Борисова Милева срещу заповед № ДК-02-СЦР-174/23.11.2012 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ "основен ремонт и преустройство на съществуващо жилище", /в частта му - външна ограждаща стена, разположена в поземлен имот ПИ № 2247/, изпълнен в ПИ № 2246 и ПИ № 2247, кв. 318 по плана на Велико Търново, като извършен без изискващите се строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Съобразно обстоятелствената част на заповедта, западната външна ограждаща страна на извършения строеж е изпълнена в отклонение от предвижданията на проекта, като е изградена в съседния на имота на жалбоподателите ПИ № 2247, от което следва, че има отклонение от предвиденото, извършено в хода на строителството и в този му вид строежът е въведен в експлоатация. От заключението на вещото лице прието по делото, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, е видно, че строителството не е осъществено в съответствие с одобрения инвестиционен проект и са допуснати нарушения на техническите и технологичните изисквания. В самата заповед като правно основание е посочено, че строежът е извършен без строителни книжа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а в обстоятелствената част е записано, че в отклонение на разрешените основен ремонт и преустройство е приобщена допълнителна площ. В мотивите на обжалваното решение е прието, че извършеното отклонение от строителните книжа не е съобразено с действащия устройствен план на града и според съда е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С тези аргументи според съда, макар и непосочено от административния орган това основание, правилно е прието като краен резултат, което сочи на незаконност на строежа. Така постановеното решение е материално и процесуално незаконосъобразно: На първо място, в обжалвания административен акт са посочени фактически констатации, които не се обхващат от посочената като правно основание норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират и предмета на административното дело. Всъщност от тези факти произтича правото на органа да постанови този акт. В конкретния случай в оспорения административен акт са посочени различни правни и фактическите основания, които не са достатъчно детайлирани. За да е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, следва да се посочи какво точно е отклонението по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ. Такива фактически констатации не са наведени в административния акт, а всъщност съдът е допълнил административния акт с фактически и правни основания, които не могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната заповед. Едновременно с това съдът не е разгледал обжалваната заповед с оглед пък на посоченото в нея правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ с обсъждане на релевантните с оглед това правно основание факти и обстоятелства. Без тези обсъждания касационният съд не може да провери материалната закоонсъобразност на обжалваното решение, тъй като може да се произнася с решение по съществото на спора при неустановени в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение факти и обстоятелства. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали фактите, които органът е счел за установени, подкрепят разпоредителната част на акта с оглед посоченото правно основание. Конкретно съдът следва да установи ограждащата от запад сградата стена, явяваща се и страна на сградата, незаконен строеж ли е и на какво основание при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение