Решение № 8137 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2014 г.

Решение № 8137 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община П. чрез старши юрисконсулт Танева срещу решение № 1025 от 13.06.2014 г. по адм. дело № 141/2014 г. по описа на Административен съд Б. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му с пререшаване на спора по същество, като се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния АУЗД. Прави възражение за прекомерност на присъденото от Административен съд Б. адвокатско възнаграждение и иска редуцирането му към минималния размер от 5 365 лв. Ответникът - "В & ВГД О. П." ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез адв. Йовчев, в представен по делото отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и иска оставяне в сила като правилно на пъроинстанционното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството по делото е втора касация. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Б. е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 51 от 25.10.2012 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в община П., с който са установени задължения на дружеството, както следва: в частта, с която е определен ДНИ за периода 2008-2012 г. в размер на 50 019.19 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 9633.55 лв.; в частта, с която е определена ТБО за периода 2008-2012 г. в размер на 147 866.10 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 33 204.82 лв. С процесния АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за собствени на дружеството земя и 53 обекта, подробно индивидуализирани в изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). За да отмени АУЗД, административният съд е приел, че в същия липсва индивидуализиране на всеки един от имотите, за които е определено задължение за ДНИ и ТБО, което прави акта немотивиран поради липсва на фактически основания за издаването му. Последното е пречка за осъществяване на контрол за законосъобразност от страна на административния съд, който не може да прецени правилно ли е определен размерът за всеки имот поотделно, за да се направи заключение дали и общият размер на ДНИ е правилно определен. Решаващият съд е приел също, че АУЗД, в частта му относно установеното задължение за ТБО също е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е конкретизирал размерът на таксата за отделните услуги, както и не е представил доказателства за това какъв е размерът на ТБО, въпреки изрично дадените указания на съда в този смисъл. Наред с това, не са представени доказателства и относно точното местоположение на имотите и относно реалното предоставяне на услугите по отношение на имотите на дружеството-жалбоподател, за да се обоснове дължимостта на ТБО. Мотивиран по този начин, Административен съд Б. е постановил акта си. Обжалваният съдебен акт е частично неправилен. Настоящият състав намира за незаконосъобразен извода на първостепенния съд, че липсата на фактическите основания за издаване на процесния АУЗД, изразяваща се в липсата на индивидуализация на отделните имоти, за които са установени задължения, както и непосочването размера на ДНИ и ТБО за всеки имот, включително и непосочването на конкретния размер за всеки един от компонентите на ТБО, е пречка за цялостна преценка на съответствието на акта с материалния закон. При действието на чл. 9б, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, (отменен с ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), когато приложимият ред за установяване на вземанията за такси и обжалването на акта за установяване на вземането беше този по Административнопроцесуалния кодекс, липсата на мотиви към административния акт представляваше съществено нарушение на административно-производствените правила и съответно отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С влизане в сила на измененията на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ от 1.01.2011 г. публичните вземания се събират по реда на ДОПК, който задължава съда по силата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши делото по същество, като извърши проверка, вкл. чрез служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, дали размерът на установените публични общински задължения е правилно определен, както и дали е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 66 от ЗМДТ. По отношение на ДНИ за процесния период настоящият състав съобрази следното: При първото разглеждане на делото по същество са назначени и изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, които като неоспорени от страните са били приети от съда като компетентно и обективно дадени. В съдебно-счетоводната експертиза се съдържа подробно изброяване на притежаваните от дружеството земя и 53 обекти, с посочване на отчетната им стойност съгласно подадените от същото декларации по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ, като е изчислен и размерът на ДНИ съгласно решение № 369 по протокол № 29 от 22.12.2005 г. на Общ. Съвет - П. Следователно, и като се съобрази разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, няма пречка съдът да извърши проверка относно това дали правилно е определен размерът на задължението за ДНИ. От заключението на втората експертиза - съдебно-техническата, може да се даде отговор на втория спорен въпрос - относно характера на оранжерийните конструкции. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оранжерийните блокове (oт 1 до 14) не представляват сгради, а временни преместваеми съоръжения - съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза "Конструкциите на оранжерийните блокове не са трайно прикрепени към земята. Връзката между конструкцията и основите е сглобяемо-разглобяема, която позволява преместването й на друго място" (л. 354 от адм. дело № 140/2013 г. на АС Б.). Поради което същите не подлежат на облагане с ДНИ, а с такъв следва да се обложат всички останали придобити от дружеството земя и обекти - подробно описани в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като следва да се преизчисли задължението за ДНИ, като сумите за оранжерийните блоковите се извадят от размера на задължението, вкл. и за дължимите лихви. Настоящият състав приема за съответно на материалния закон заключението на вещото лице в представения втори вариант за задължението за 2008 г., (в което за 4 броя обекти - Сгради ТЕЦ от 1 до 4 е съобразено, че същите се ползват, считано от 1.02.2008 г., от която дата е изчислено и задължението за ДНИ), за 2009 и 2010 г. - приема заключенията на първия вариант, а за 2011 и 2012 г. възприема четвъртия вариант на заключението, при който вещото лице се е ръководело от декларираните от дружеството обстоятелства. Като се има предвид горното, задължението за ДНИ за 2008 г. следва да се определи като от сумата 7 298.99 лв. се извади определената сума за ДНИ за оранжерийните конструкции - 3 810.81 лв. или се получава общ размер на ДНИ - 3 488.18 лв. и лихви в размер на 1 554.23 лв. За 2009 и 2010 г. - от сумата 7 416.87 лв. се извади определената сума за ДНИ за оранжерийните конструкции - 3 810.81 лв. или се получава общ размер на ДНИ - 3 606.06 лв. за всяка година и лихви в размер на 1231.99 лв. за 2009 г. и 857.27 лв. за 2010 г. За 2011 и 2012 г. - от сумата 13 943.23 лв. се извади определената сума за ДНИ за оранжерийните конструкции - 9 011.24 лв. или се получава общ размер на ДНИ - 4 931.99 лв. за всяка година и лихва в размер на 597.56 лв. за 2011 г. и 86.94 лв. за 2012 г. При отмяна на първоинстанционното решение, следва оспорения пред настоящата инстанция АУЗД да бъде отменен за разликата над пресметнатите по-горе задължения за главница (общо в размер на 20 564.28 лв.) и лихва по отношение на задължението за ДНИ (общо в размер на 4 327,99 лв.). Жалбата против акта в тази й част следва да бъде отхвърлена. По отношение на отменения АУЗД в частта му за установените задължения за ТБО за процесния период, първоинстационното решение е правилно по следните съображения. От изслушаната по делото СТЕ (л. 354), чието заключение е прието като неоспорено от страните, земята, респ. имотите на дружеството, са разположени в ПИ в землището на гр. П., извън строителните граници на града или друго селищно образувание. Наред с изложеното, същите не са включени в районите, в които съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци и депо. С оглед изискванията на чл. 67 и сл. от Закона за управление на отпадъците, депо за битови отпадъци функционира след надлежно издадено от регионалната инспекция по опазване на околната среда разрешение. Това разрешение, заедно с решението на общинския съвет за ползване на съответното депо са доказателствата, които надлежно установяват релевантните факти по чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Тези доказателства по делото не са представени. По делото не са ангажирани и доказателства за предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите по отношение територията, където са ситуирани имотите за задълженото лице, поради което задълженията за ТБО за процесния период са незаконосъобразно установени и като е отменил АУЗД по отношение на това задължение, съдът по същество е постановил правилно решение, което в тази си част следва да се остави в сила. При този краен извод възражението за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски е неоснователно. Същите са присъдени за двете производства пред Административен съд Б. и производството по адм. дело № 13256/2013 г., по описа на ВАС. П. настоящата инстанция разноски от страна на процесуалния представител на "В & ВГД О. П." ООД не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,