Решение № 2828 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2018 г.

Решение № 2828 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. Марчева, против Решение № 1217/29.05.2018 г., постановено по административно дело № 3109/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № А-1516/29.09.2017 г., в оспорената от П. Самаров част. От съдържанието на касационната жалба се извлича основанието по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба и от Х. Самаров, чрез пълномощник – адвокат С. Влахова, в която се сочи неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решаващият съд неправилно е възприел събраните доказателства и е игнорирал важни обстоятелства от значение за спора, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, тази касационна жалба се поддържа лично от Х. Самаров и от адвокат Влахова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът по касация – П. Самаров, се представлява от адвокат С. Николова, която оспорва касационните жалби и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила, както и се присъдят сторените от доверителя й разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Оспореното съдебно решение е правилно и не страда от сочени в касационните жалби пороци. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед на Кмета на Община Асеновград, в частта, с която е наредено на Х. Самаров и П. Самаров, собственици на "Жилищна сграда – 2" и "Селскостопанска постройка – 3", находящи се в поземлен имот с идентификатор 00702.517.264 по КК на гр. [населено място], административен адрес гр. [населено място], [улица], да ги премахнат. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, и в същата посочените обекти са квалифицирани като негодни за ползване, опасни, застрашени от самосрутване, вредни в санитарно-хигиенно отношение и с опасност от възникване на пожар. За да отмени заповедта, в оспорената част, съдът е приел, че същата е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Възприетите от него правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата инстанция. Освен констатираното от първостепения съд нарушение на чл. 35 АПК, в хода на административното производство е допуснато и нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Тази норма е императивна и изисква комисията, която обследва обектите да "изслуша" всички заинтересовани страни при всяко установяване, като изслушването следва да е преди или едновременно със съставянето на констативния протокол. В настоящия случай това не е сторено, което се отразява на правото на защита на адресата на заповедта, който я е оспорил и съответно е нарушение от категорията на съществените. В този смисъл е трайно установената практика на Върховния административен съд, Второ отделение. На следващо място, правилно съдът е обосновал и материална незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, се предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Постоянно действащата комисия при Община Асеновград по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, а в последствие и административният орган, изобщо не са изследвали дали процесните строежи не могат да бъдат поправени или заздравени. Посредством две отделни и независими заключения от допуснати съдебно-технически експертизи, е установено, че по отношение на жилищната сграда е налице обективна възможност да бъде заздравена. Досежно другия обект, описан като "Селскостопанска постройка – 3", дори е установено, че е в добро техническо състояние, като неговото премахване е наредено поради общата му стена с жилищната сграда. След като, за единия обект не е налице втората предпоставка за приложението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, а за втория е установена пълна липса на изискванията, посочени в тази норма, заповедта за премахването им, се явява материално незаконосъобразна, поради което правилно е била отменена от съда. Въпреки твърденията, които са лишени от конкретика за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Проведени са четири открити съдебни заседания, на които са събрани допустими и относими към правния спор доказателства, същите са подробно обсъдени от съда, постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,