Решение № 315 от 30.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1695/2011 г.

Решение № 315 от 30.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1695/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1976/2010 г. на Сливенския районен съд и отмяна на протоколното определение от 30.11.2010 г., с което е одобрено споразумението по глава 29 НПК между прокурор, защитник и осъдения К. И. К. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Обосновава се с допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, възможността за отстраняването на които е ново разглеждане на делото от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. И. К. лично и чрез защитника си мотивират в становището си основателност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Сливенският районен съд е образувал делото въз основа на внесено от прокурора споразумение, изготвено след приключване на разследването, проведено за извършено от К. К. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал. 4 и ал. 6 НПК и съобразно пълномощията си по чл. 382, ал. 7 НПК като е приел, че споразумението не противоречи на закона и морала го е одобрил-подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на 1 г. и 6 месеца, което да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. С одобряване на споразумението с предложеното съдържание съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка отговаря ли на изискването за установяване на истината, изяснени ли са обстоятелствата относно деянието, авторството, формата на вина и др. Ако установи, че законът не е приложен правилно или предложението за вида, размера, начина на изпълнение на наказанието не отговаря на закона и на морала има правомощие съгласно чл. 382, ал. 5 НПК да предложи промени. В конкретния случай е бил длъжен да съобрази доказателствата за предходните осъждания на подсъдимия. Данни се съдържат в приложената справка за съдимост, от която е видно, че е осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер за периода 16.05.1995 г. - 27.08.1999 г., за които има общо 5 влезли в сила присъда. С протоколно определение № 110/03.10.2001 г. по нохд № 169/2000 г. на Котелския районен съд на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК му е наложено едно общо наказание - най-тежкото от определените по нохд № № 186/2002 г., 100/2000 г., 30/2000 г., 169/2000 г., 151/2000 г. - всички на Котелския районен съд и по нохд № 119/1999 г. на Районния съд в гр. Елена -една година лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК с шест месеца. С присъдата по нохд № 286/2002 г. в сила от 07.08.2006 г. Софийският окръжен съд е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените по това и по посочените по-горе дела - 7 години лишаване от свобода, изтърпяно на 29.08.2006 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 НК разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 НК не се прилагат, когато са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъда, а този срок не е изтекъл само по отношение на наказанието по нохд № 186/2002 г., с присъдата по което е осъден за извършено престъпление по непредпазливост - по чл. 124, ал. 1 НК. Правилната квалификация на деянието при установените данни указва на незаконосъобразно квалифициране на деянието на осъдения по обвинението да е извършил кражба като престъпление по чл. 196, ал. 1 вместо по чл. 195, ал. 1 НК. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК е довело и до налагането на явно несправедливо наказание на осъдения. Това е последица от допуснатите от съда процесуални нарушения с неизпълнение на задължението за преценка преди одобряване на споразумението дали с оглед на събрания доказателствен материал действително не противоречи на закона и на морала и ако констатира нарушения да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 или ал. 8 НПК. Искането е основателно, защото съдебният акт е постановен при касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК, поради което подлежи на отмяна по реда на възобновяването, а делото - на ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение