Решение № 8260 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14179/2010 г.

от 25.11.2003 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Ален мак", землище на кв. Виница, община Варна, област Варна. Делото е разгледано след отмяна на решение № 1527 от 29.12.2006 г., постановено от ВОС по адм. д. № 958/2004 г. С отменителното решение са дадени указания относно правилното конституиране на страните в производството и уточняване на предмета на оспорване. При новото разглеждане е прието, че заповедта е оспорена относно предвиденото отреждане за имоти № 582, № 581, № 580 и № 579. При новото разглеждане на делото, съдът е приел, че жалбата неоснователна, поради което е потвърдил като законосъобразна заповедта в оспорената част. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при образуване на нов имот за бившите собственици следва да са налице изискванията за площ и лице, предвидени в чл. 19 от ЗУТ и то за всяка от разликите, които надхвърлят правата на ползвателите. Съдът е приел, че тези изисквания не могат да се преценяват при групиране на няколко разлики. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза, тъй като е преценил, че не съответства на изискванията на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е съобразил изискванията на приложимия материален закон. Правните му изводи са необосновани. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази правна рамка относно изискванията към плана на новообразуваните имоти, необосновано съдът е приел, че отреждането отговаря на изискванията на закона. От приетото по делото заключение на тройна съдебно-техническа експертиза е установено, че за ползвателите, на които са отредени имотите, предмет на оспорване, са предвидени терени, които надвишават размера на признатото и доказано право на собственост. Установено е също така, че от съседните разлики може да образува имот за възстановените собственици, който да е с площ над 250 кв. м. При тази установеност необосновано съдът е приел, че за да се образува нов имот, който да се отреди за бившия собственик следва да се съобразят изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ не се отнася за имотите на бившите собствениците, а за тези, които се отреждат за ползвателите и разсъжденията на съда за нормативите по ЗУТ касаещи урбанизираните територии, са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е специална по отношение на чл. 19 от ЗУТ и съгласно нея са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползвателските имоти. В случая е налице възможност за образуване на имот за собствениците, тъй като от разликите на трите имота - № 579, № 580 и № 581 може да се образува имот с площ от 568 кв. м, който да се отреди за възстановените собственици. Може да се осигури достъп до имота с проектиране на тупик от разликата, която се получава за имот № 582. В тази връзка следва да се подчертае, че съдът при проверка за законосъобразност на заповед за одобряване на план на новообразуваните имоти не се произнася с обвързваща сила по отношение на начина по който технически ще се проектира новообразувания имот. Скицата на вещите лице, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза не е неразделна част от съдебното решение. Начина на проектиране на имота ще е предмет на произнасяне от административния орган, на който се връща преписката. В случая релевантен е фактът, че за бившия собственик може да се отреди имот, при предвидената минимална площ, образуван от разликите на имотите на бившите ползватели, които те ползват над признатите им права. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства спора следва да се реши по същество като бъде отменен обжалвания акт и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган. При новото произнасяне следва да се съобразят указанията по тълкуване и прилагане на закона относно задължението за отреждане на имот за възстановените собственици. По частната жалба на Христо Адамов Дамянов, Димитър Адамов Дамянов, Руска Дамянова Стоянова и Никола Дамянов Адамов. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежни страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 82 от 19.08.2010 г., постановено по същото дело, съдът изменил съдебното решение в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по жалбата разноски по делото в размер на 100 лв. С оглед изложените доводи, настоящият състав приема, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт. При това положение следва да се отмени и акцесорния съдебно акт - определение № 82 от 19.08.2010 г., тъй като не е налице основание за присъждане на разноски в тежест на оспорващата страна.