Решение № 672 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1907/2020 г.

Решение № 672 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1907/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Добрич, приподписана от упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2313 от 29.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1049 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2019 г. в частта, с която касационният жалбоподател е осъден, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на В. Чакъров обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 2580, 00 лв., в резултат на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 12.04.2019 г., до окончателното заплащане на сумата на обезщетението, както и да заплати сумата от 640, 00 лв., представляваща заплатени разноски за производството и адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението, предмет на контрол в обжалваната част, е неправилно. Предвид изложеното в нея следва да се приеме, че се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че неправилно съставът на АС - Варна не съобразил разминаването в представените по делото две удостоверения от Национална агенция по приходите (НАП) във връзка с преценката досежно автентичността и истинността на сключения договор за наем на автомобил. Не уважил и направеното още с отговора на исковата молба искане за приобщаване към доказателствата по делото на договора за създаване на дружество. Прави се оплакване, че съдът неправилно е кредитирал като доказателство за извършените плащания по договора за наем представените седем броя разписки, за което било направено възражение също още с писмения отговор на исковата молба. По тези съображения се иска отмяната на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск срещу ОД на МВР - Добрич. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – В. Чакъров, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли решението, в обжалваната част, да остане в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Към отговора представя Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. В допълнително представена по делото молба преди съдебното заседание се поддържа вече заявеното в представения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решение № 2313 от 29.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1049 по описа на АС - Варна за 2019 г. в отхвърлителната предявените искове от Чакъров срещу ОД на МВР – Добрич част не е обжалвано от него и не е предмет на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените от Чакъров обективно съединени искове срещу ОД на МВР - Добрич, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 2800, 00 лв. за претърпени имуществени вреди и такова в размер на 200, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.04.2019 г. Обезщетенията са претендирани за репариране на причинените на Чакъров вреди от Заповед за прилагане на ПАМ № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г., отменена с влязло в сила Решение № 526 от 7.12.2018 г., постановено по адм. д. № 463 по описа на АС - Добрич за 2018 г. Твърдението е за настъпване на имуществените вреди по причина сключването на договор за наем на автомобил от 1.07.2018 г., вследствие лишаването на Чакъров от възможността да управлява и ползва собственото си МПС - в общ размер на 2800, 00 лв. Неимуществените вреди се твърди да са настъпили заради причинени притеснения, стрес, неудобство и срам като следствие на невъзможността Чакъров да управлява собствения си автомобил и да изпълнява работните си задължения. Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди намерил за частично основателен, а този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - за неоснователен. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Добрич, РУ Албена, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена ПАМ, като е прекратена регистрацията на собствения на Чакъров лек автомобил "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 300 дни. На 1.07.2018 г. между последния и С. Иванов бил сключен договор за наем на лек автомобил "Нисан", модел "Микра", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Иванов. Договорили се, че автомобилът ще бъде ползван за лични нужди, без право на преотдаване, за срок от 1 година при с месечна наемна цена в размер на 400, 00 лв. За всяко извършено плащане били изготвяни разписки. На 31.01.2019 г., след отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ с влязло в сила Решение № 526 от 7.12.2018 г., постановено по адм. д. № 463 по описа на АС - Добрич за 2018 г., на Чакъров са върнати два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, удостоверено в Писмо с рег. № 3394 р-8/2.01.2019 г. на началник РУ – Албена. С Анекс от 1.02.2019 г. бил прекратен договорът за наем на автомобил, като за периода на действието му от 1.07.2018 г. до 31.01.2019 г. били заплатени общо 7 наема от по 400, 00 лв. или сума в общ размер на 2800, 00 лв. При така установеното от фактическа страна, съставът на АС - Варна приел, че са налице всички елементи за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед репариране на твърдените имуществени вреди: незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Добрич, отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, вреда и причинна връзка между претендираните имуществени вреди и постановената незаконосъобразна заповед. Направил е извод, че доколкото в периода 1.07.2018 г. – 31.01.2019 г. с прекратяване на регистрацията на автомобила му, Чакъров фактически е бил лишен от възможността да го използва, той безспорно е претърпял имуществени вреди в размер на пазарния наем. Отхвърлил възраженията на ОД на МВР – Добрич и на представителя на Окръжна прокуратура – Варна, че Чакъров можел да се предвижва с обществен транспорт, като приел, че в този случай загубата на време също би имала финансово измерение, което при оценка било възможно да надмине размера на пазарния наем на наетия автомобил. Съобразил също така, че наетият автомобил не е по – луксозен от този, който не е могъл да ползва заради приложената принудителна мярка. Съдът намерил предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за частично основателен за исковия период до размера от 2580, 00 лв., установен с приетата по делото съдебно – оценителна експертиза, като го отхвърлил в останалата част за сумата от 220, 00 лв., представляваща разликата до претендираната сума от 2800, 00 лв. Присъдил сумата ведно с лихвата считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2019 г., така, както е претендирана. Решението в частта по отношение иска за присъждане на обезщетение за твърдените неимуществени вреди и в отхвърлителната иска за обезщетение за имуществени вреди част не е предмет на касационна проверка, както се посочи и по – горе. Решението в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост. Неоснователно се възразява от касационния жалбоподател, че в хода на първоинстанционното производство не бил приобщен договорът за създаване на ДЗЗД "Олимпия 2012". Същият е представен по делото (л. 72) и от него се установява, че няма уговорени вноски в пари или вещи, в това число на наетия автомобил. Останалите релевирани доводи в касационната жалба, свързани с този договор са неотносими към преценката, която е извършил първоинстанционният съд досежно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Добрич. Също така ирелевантни са и възраженията на касационния жалбоподател, свързани с движението на наетия автомобил и на притежавания от семейството на Чакъров друг автомобил. Правилно съдът е приел неотносимост към спора на обстоятелствата относно направлението, времето и целта на ползване на наетия автомобил, както и съществуващите други възможности за задоволяване на нуждата от такъв. Основателни са обаче оплакванията на касационния жалбоподател, които по същество се свеждат до такива за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с направените оспорвания на договора за наем и оспорванията на приобщените по делото разписки за осъществени разплащания на наемната цена. Съдът е обсъдил приобщените по делото доказателства в тази насока, но не е съобразил, че въпреки постановеното определение в съдебно заседание на 11.06.2019 г., с което е изискал от ТД на НАП – Добрич представянето на подадената декларация по чл. 50 от Закона за данък върху на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. от С. Иванов, тя не е изпратена и приобщена по делото като доказателство. Действително според първоначално получената по делото информация, декларация от Иванов не е била подадена (л. 89 от първоинстанционното дело), но впоследствие от адв. Панайотова е представено второ писмо (вж. л. 105 пак там), което е следвало да бъде съобразено от съда в контекста на по – рано направеното искане от ОД на МВР – Добрич за приобщаване към делото на декларацията. Впрочем, такова е направено и в съдебното заседание на 8.10.2019 г. Искането за приобщаването й е направено от процесуалния представител на ОД на МВР – Добрич още в становището с характер на писмен отговор на исковата молба и в съдебното заседание на 11.06.2019 г. То е относимо и допустимо, доколкото от съответното приложение към декларацията е възможно да се установи основанието, на което са получени декларираните доходи от наем. Макар и косвено доказателство, при направените оспорвания на истинността и автентичността на договора за наем на автомобил от 1.07.2018 г. и оспорването на разписките, то се явява необходима част от доказателствената съвкупност, въз основа на която е следвало да бъдат направени фактически и правни изводи по претенцията за претърпени имуществени вреди на Чакъров. Наред с това, предвид направеното оспорване на автентичността на договора и разписките, съдът е следвало да даде конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест във връзка с необходимостта от назначаване на съдебно – графологична експертиза за установяване автентичността на подписа на наемодателя. Съобразените от съда в тази връзка гласни доказателства не са достатъчни, доколкото по делото лицето - наемодател не е разпитано в качеството му на свидетел. Предвид изложеното, като е процедирал по описания начин, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. В резултат на така допуснатото нарушение са останали неизяснени редица обстоятелства, което се явява пречка настоящият съд да разреши повдигнатите с касационната жалба въпроси, доколкото се оспорва въобще наличието на основание за присъждане на обезщетението поради ненастъпване на твърдяната имуществена вреда. Ето защо, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна. При това, на първо място, съдът следва да даде указания за ангажиране на заключение на съдебно - графологична експертиза във връзка с направените оспорвания от ОД на МВР - Добрич съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт и да се произнесе по направеното второ искане от страна на нейния процесуален представител в съдебното заседание на 8.10.2019 г. за приобщаване на декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. на С. Иванов, ведно с приложенията към нея. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение