Решение № 12257 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2010 г.

Решение № 12257 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2002/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на Иванка Петрова Петкова срещу решение № 06-00-808-2009/13.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката за отказ да й бъде признато висше образование по специалността "счетоводство и контрол" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби и се иска неговата отмяна. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, не изразява становище. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Иванка Петкова е подала заявление с вх. № 694 от 08.12.2009 г. до министъра на образованието, младежта и науката за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - Киевски славистичен университет, Украйна, специалност "счетоводство и контрол" и получена образователно-квалификационна степен - "бакалавър". Жалбоподателката е вписала в заявлението си, че обучението е проведено при дистанционна форма на територията на Република България, в гр. София. Представила е като приложения диплома на бакалавър ДП № 022052/2008 г., издадена от Киевски славистичен университет, Украйна, приложение към същата, в което са отразени положените изпити и резултатите от тях по време на обучението и от държавния изпит по специалността. Заявлението на Иванка Петкова е разгледано от комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ) на проведеното на 14.12.2009 г. редовно заседание. С решение по протокол № 73 от 14.12.2009 г. комисията е приела, че следва да се откаже признаване на дипломата на заявителката на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование. Изложени са съображения, че при извършена проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата е установено, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Р България. С оспореното решение министърът на образованието, младежта и науката е отказал признаване на висше образование на Иванка Петрова Петкова по специалността "счетоводство и контрол" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от НДИППВОЗПОЧВУ във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от наредбата. Мотивирал се е с посочените от заявителката данни за мястото и формата на обучение, а именно, че обучението е проведено на територията на България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Издателят на акта е заключил, че лицето се е обучавало в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Редът и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, като към настоящия казус е приложима редакцията на наредбата обн. ДВ, бр. 79 от 06.10.2010 г. В чл. 7, ал. 2 от наредбата е предвидено, че процедурата по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се организира и провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на образованието и науката. Съобразно функциите й, визирани в чл. 9 от наредбата, комисията е помощен орган към министъра на образованието и науката. Административното производство по разглеждане на документите на лицата от комисията включва: 1. проверка на автентичността на документите по чл. 8; 2. сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България; 3. вземане на решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование с професионална квалификация или за отказ то да бъде признато; 4. издаване на удостоверение по образец съгласно приложението. Комисията заседава най-малко веднъж на 2 месеца и приема становището си с обикновено мнозинство, като в 7-дневен срок от провеждане на заседанието, на което са разгледани съответните документи, изготвя доклад относно представените за признаване дипломи. Министърът на образованието и науката въз основа на този доклад взема решение за признаване на висшето образование или за отказ то да бъде признато. Основанията за отказ са регламентирани в чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 и те са: т. 1 - при установени съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища; т. 2 - дипломата е издадена от чуждестранно висше училище, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната страна за част от системата й за светско висше образование; т. 3 - след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на административната процедура при издаване на обжалвания отказ. Видно от материалите по административната преписка, комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата е провела редовно заседание, при спазване на изискванията за кворум за разглеждане и приемане на решения по заявленията на лицата, завършили в чужбина за признаване на висше образование и професионална квалификация. Доводите във връзка с примата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион и приложението на текстовете й към разглеждания казус са встрани от предмета на спора по делото. Административният орган и комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата не са се занимали с въпроса дали придобитото от жалбоподателката висше образование в чужбина съответства на изискванията за придобиване на висшето образование по същата и/или сродна специалност съгласно българското законодателство. Нормите на Лисабонската конвенция регламентират признаването на квалификации за висше образование при сравняване на обучението на различните национални образователни системи и доколкото в настоящия случай този етап от процедурата не е проведен от компетентните органи, визираните от жалбоподателката правила на общностното право и въпросът дали са спазени не подлежат на обсъждане в това производство. Неоснователно е и оплакването, че разпоредбата на § 4, ал. 1 от ЗВО противоречи на преамбюла на Лисабонската конвенция. Конвенцията не дава уредба при какви условия се откриват и функционират националните учебни институции, предоставящи висше образование и в този контекст изискванията, разписани в българското законодателство, не биха могли да й противоречат. Атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата не е изложила съображения по автентичността на подадените документи в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, на която е основан оспореният отказ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт изисква да се установи по безспорен начин, че представеният документ от лицето за завършено висше образование не е издаден от съответното чуждестранно училище. В случая автентичността на дипломата, издадена от Киевски славистичен университет не е била поставена под съмнение, обстоятелства в тази насока не са обсъждани и констатирани от помощния орган, следователно не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование в учебното заведение. Комисията е приела за нарушена забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО за провеждане на обучение на територията на страната от поделение на чуждестранно висше училище и на общата разпоредба на чл. 2 от наредбата. Съгласно цитираната норма, право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Тези фактически и правни съображения, които са възприети изцяло и в обжалваното решение, не се подкрепят от събраните данни по административната преписка. Провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО. Дистанционната форма на обучение изисква ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства: аудио, видео, компютърни и комуникационни технологии и средства. При тази организацията на учебния процес обучаващият се може да се намира във всяка географска точка по време на обучението, в какъвто смисъл то се отличава от традиционното със своята екстериториалност. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателката се е намирала на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Компетентният орган е следвало да извърши служебна проверка за заобикаляне забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО като учебният процес се провежда под формата на присъствено обучение на територията на страната. При отсъствието на конкретни данни в тази насока не може да се направи обоснован извод за действително допуснато нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ЗВО от Киевски славистичен университет, което да мотивира отказ за признаване на издадената диплома. Разпоредбата на чл. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ регламентира лицата и условията, при които се признава придобито висше образование в чуждестранни висши училища. От тази норма не може да се направи извод, че е налице основание за отказ да се признае такова на обучаващият се. Иванка Петкова е български гражданин, обучавал се в чуждестранно висше училище, като не е спорно, че Киевски славистичен университет е създаден и функционира по законоустановения ред на Република Украйна. Предвид изложеното, юридическите факти, на които се е позовал административният орган не покриват елементите на фактическите състави на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 4, ал. 1 от ЗВО във вр. чл. 2 от наредбата, поради което постановеният отказ се явява незаконосъобразен. Оспореното решение следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган с указания да установи начина, методиката и логистиката при провеждане на учебния процес и оценяване на обучаващите се. В действащата редакция на наредбата след нейното изменение (обн. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.), е предвидена изрична процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2, която има за цел именно установяване начина на провеждане на обучението и легитимността на структурите, издали съответната диплома за завършена степен на обучение. След провеждане на тази процедура административният орган, при спазване на етапите на проверка по чл. 10 от наредбата следва да реши въпроса по същество и да се обоснове дали съответства придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания. Воден от горното, Върховният административен съд