Решение № 5472 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2018 г.

Решение № 5472 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – С. (РЗОК – С.) срещу решение № 231/21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 306/2017 г. по описа на Административен съд – С., с което е отменен мълчалив отказ на Директора на РЗОК - С. да се произнесе по молба вх. № 29-05-85/04.09.2017 г., подадена от "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Д-р Г. В." ЕООД за увеличаване на определените с протокол № РС-III-832-1/11.07.2017 г. регулативни стандарти за СМД, МДД и ВСД за трето тримесечие на 2017 г. Административната преписка е върната на Директора на РЗОК - С. за произнасяне по молба вх. № 29-05-85/04.09.2017 г., подадена от "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Доктор Г. В." ЕООД, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в съответствие с мотивите на съдебното решение. Изложените в жалбата съображения за необоснованост и неправилно приложение на чл. 15 и чл. 18 от Правилата за условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), приети с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-30 от 27.03.2017 г., в сила от 1.04.2017 г. (Правилата) и утвърдените Правила за изменение и допълнение на Вътрешни правила на РЗОК – С. от 03.04.2017 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу мълчалив отказ. Ответникът - "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Д-р Г. В." ЕООД, чрез процесуален представител, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат, като прилага списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд – С. е мълчалив отказ на Директора на РЗОК - С. да се произнесе по молба вх. № 29-05-85/04.09.2017 г. на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Д-р Г. В." ЕООД за увеличаване на определените с протокол № РС-III-832-1/11.07.2017 г. регулативни стандарти за СМД, МДД и ВСД за трето тримесечие на 2017 г. В отговор на депозираната молба от лечебното заведение, с писмо изх. № 29-05-85/18.09.2017 г. Директорът на РЗОК С. предоставя на дружеството справка за неусвоените от същото регулативни стандарти за второ тримесечие на 2017 г., както следва: за СМД – 22 бр., за ВСД – 20 бр. и за МДД – 1165. 49 лева. След анализ на разписаните договорни задължения, установени в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 200832 от 02.05.2017 г. (ИД), първоинстанционният съд извежда, че определените брой/стойност СМД и МДД, с които ПИМП може да оперира в тримесечието се определят с протокол, съгласно чл. 25, ал. 4, т. 1 от НРД за МД за 2017 г. Предвид липсата на протокол за корекция, така и мотивирано произнасяне от органа по молба вх. № 29-05-85/04.09.2017 г., решаващият съд обосновава извод за наличие на мълчалив отказ. Развити са съображения, че справката за наличие на неусвоени брой СМД и стойност МДД от лечебното заведение, приложена като отговор на искането, по своето същество не би могла да опровергае наличието на мълчалив отказ, доколкото изнесените в нея данни са известни на страните, поради което чрез тях не би могло да се внесе промяна в правоотношенията между ИМП като изпълнител и РЗОК като възложител, каквато се иска, съответно увеличаване на броя СМД с 200 броя, а стойността на МДД с 2300 лева, т. е. в пъти надвишаващи неусвоените СМД (22 броя/ и МДД /1165 лева) от предходното второ тримесечие. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Оспореният мълчалив отказ е приравнен по правни последици на изричен такъв, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Административен съд – С. е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право, като е извел правилни изводи. Директорът на районна здравна осигурителна каса е орган, чрез който НЗОК осъществява управлението на средствата от задължителното здравно осигуряване в съответната област като териториална единица. Регламентираното в Правилата на НЗОК правомощие на директора на РЗОК за коригиране е свързано със задължението на същия орган да се произнесе по направеното мотивирано искане за увеличение на определените брой СМД и стойност на МДД, като уважи това искане (частично или напълно) или го отхвърли. Отказът на директора на РЗОК да увеличи отпуснатите регулативни стандарти (брой СМД и стойности на МДД) по направено преди края на съответното тримесечие искане за увеличение, подлежи на обжалване по съдебен ред и именно в това производство следва да се преценява основателността на искането за увеличение на броя на СМД и стойността на МДД по съответните бланки на НЗОК (решение № 9120 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2016 г., VI о., решение № 7576 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2017 г., VI о., решение № 7509/22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 12279/2014 г. по описа на ВАС, определение № 6067/02.05.2011 г. по адм. дело № 4532/2011 г. по описа на ВАС, определение № 15293/21.11.2011 г. по адм. дело № 4534/2011 г. по описа на ВАС). При липса на произнасяне по искането за корекция се препятства и съдебния контрол за извършване на преценка за законосъобразност досежно удовлетворяване молбата на лечебното заведение. Бездействието на администрацията, при наличие на задължение за произнасяне по направено искане, по силата на въведената в чл. 58 АПК правна фикция, при която мълчаливият отказ се приравнява на изричния такъв, опровергава развитите от касатора съображения за позитивен отговор за страните. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, РЗОК – С. следва да бъде осъдена да заплати на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ Д-р Г. В." ЕООД съдебни разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,