Решение № 1656 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2008 г.

Решение № 1656 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сийка Руменова Касабова, подадена в качеството й на председател на синдикалната организация на СБУ при ОСОУ "Проф. д-р Константин Чилов" с. Славейно, област Смолян, срещу заповед № РД 14-367/24.07.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП) и чл. 12, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагането на Закона за народната просвета (ППЗНП) Оздравителното средно общообразователно училище "Проф. д-р Константин Чилов" с. Славейно и Оздравителното средно общообразователно училище "Н. Й. Вапцаров" с. Петково са преобразувани в Оздравително средно общообразователно училище "Н. Й. Вапцаров" с. Петково с адрес: с. Петково, община Смолян, област Смолян. Към настоящото дело по реда на чл. 213 от ГПК са присъединени адм. д. № 12352/2008 г. с жалбоподатели Таня Георгиева Чинкова, Нешка Якимова Шехова, Никола Богданов Струнчев, Замфир Рафаилов Ковачев, Малинка Веселинова Кисимова, Нели Крумова Гавалюгова, Ранка Стефанова Стайковска, Захаринка Заимова Уллева и Румяна Костадинова Палчева - всичките учители в ОСОУ "Проф. д-р К. Чилов", както и адм. д. № 12353/2008 г. с жалбоподатели Радостина Чавдарова Сюлтева, Емилиян Минчев Витанов и Малинка Веселинова Кисимова - непълнолетни ученици в същото училище, действащи със съгласието на родителите си Иглика Младенова Сюлтева, Лидия Милкова Витанова и Илиян Росенов Кисимов. В жалбите, изготвени от пълномощника на всички жалбоподатели адв. Митровски, се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните норми на закона и в несъответствие с целта му, поради което се иска отмяната й. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите като неоснователни. Представя писмени бележки. След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Жалбите на учителите и на синдикалната организация са процесуално недопустими. Както се посочи, оспорената министерска заповед е издадена на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНП и чл. 12, ал. 1 и 3 от ППЗНП, като освен закриването на училището, в т. 1 е разпоредено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а в останалите й части урежда правоприемството по отношение на имуществото на училището и съхраняването на задължителната документация. В обстоятелствената част са посочени фактическите основания за издаването и писмените доказателства, в които те са обективирани. Обжалваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Издадена е от орган на власт - министъра на образованието и науката, в границите на неговата персонална компетентност, определена в чл. 10, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗНП, при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗНП и ППЗНП. Съдържа властническо волеизявление за закриване на държавно училище, поради което има правозасягащ ефект. Въпреки, че по силата на чл. 10, ал. 7 от ЗНП юридическото лице прекратява дейността си от датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник", освен ако в нея не е посочено друго, както и че в чл. 12, ал. 9 от ППЗНП изрично е прогласена възможността пред Върховен административен съд да се обжалва само отказа на министъра да издаде заповед за откриване, преобразуване или закриване на държавна детска градина, държавно или общинско училище и обслужващо звено, трайната съдебна практика е приела, че подлежат на обжалване и конститутивните административни актове, издадени на основание чл. 10, ал. 5 от ЗНП. По смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК гражданите и организациите имат право да обжалват административния акт, ако техните права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или той поражда задължения за тях. Жалбата следва да бъде подадена в определения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Цитираните правни разпоредби дефинират двете абсолютни предпоставки за допустимост на жалбата, които следва да са налице кумулативно, а именно: жалбата да е подадена в преклузивния срок за обжалване и жалбоподателят да притежава пряк и непосредствен правен интерес от обжалването. Процесната заповед № РД 14-367/24.07.2008 г. на министъра на образованието и науката е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 72/15.08.2008 г. и 14-дневният преклузивен срок за обжалването й е изтекъл на 29.08.2008 г., присъствен ден (петък). Жалбите на синдикалната организация и на учителите са подадени на 28.08.2008 г. и съдът намира, че е спазен срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е налице една от абсолютните предпоставки за допустимост на жалбата. Не е налице обаче правен интерес от съдебното оспорване. Властническото волеизявление на министъра на образованието и науката за преобразуване на оздравителното училище в с. Славейно засяга пряко и непосредствено правната сфера на юридическото лице - адресат, защото то прекратява дейността си от датата на обнародването на акта в "Държавен вестник". Поради това същото е активно легитимирано да обжалва чрез законния си представител (директора на училището) заповедта за закриването му. Тази заповед обаче не засяга правата на учителите и синдикатите, поради което те не са активно легитимирани да я оспорват по съдебен ред. Правото на труд за гражданите на Република България е основно икономическо право, закрепено в чл. 48 от Конституцията на РБ. Нормата прогласява правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, на което кореспондира задължението на държавата да се грижи за създаване на условия за осъществяването на това право. В изпълнение задължението си държавата, в лицето на нейния законодателен орган - Народното събрание, е приела редица нормативни актове, които уреждат създаването, изменението и прекратяването на трудовите и служебни правоотношения, и тяхната защита. С оглед основанието за упражняването му, правото на труд може да се осъществи чрез сключен трудов договор между законния представител на юридическото лице - работодател и физическото лице - служител или работник или по силата на заповед за назначаване на държавен служител. Когато правото на труд се упражнява на основание трудов договор, трудовите правоотношения се уреждат от Кодекса на труда, а когато физическото лице упражнява правото си на труд по служебно правоотношение, се прилага Законът за държавния служител. Следователно за възникването на трудовото или служебното правоотношение е необходимо да възникнат други юридически факти, различни от тези, въз основа на които се създава юридическото лице, в което се упражнява правото на труд. Същото се отнася и до прекратяването на трудовото и на служебното правоотношение, затова актът за прекратяване (закриване) дейността на юридическото лице няма пряко действие спрямо трудовото или служебното правоотношение и не засяга непосредствено правото на труд на работника или служителя по трудов договор или на държавния служител. Трудовото или служебното правоотношение се засяга пряко и непосредствено от друг юридически факт - прекратяване на трудовия договор по реда на КТ или на служебното правоотношение по реда на ЗДСл, и затова засегнатият работник - служител има право на защита срещу незаконно уволнение по реда на КТ, а държавният служител - по реда на специалния закон. В случая жалбоподателите - учители упражняват правото си на труд на основание договор, сключен по реда на КТ и то ще бъде засегнато със заповедта, която следва да бъде издадена във връзка с разпореждането по т. 1 от обжалваната заповед. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение е следствие от закриването на учебното заведение, властническото волеизявление за прекратяване дейността на училището засяга интересите им на учители не пряко, а опосредствено и затова те не са активно легитимирани да обжалват процесната заповед. При това положение съдът няма правомощия да разгледа по същество изложените от учителите доводи и възражения. Административният акт не засяга и синдикалната организация. Видно от представеното Удостоверение за легитимност № 13 от 17.06.2008 г., издадено от СБУ, Общинският координационен съвет на СБУ за община Смолян е териториална структура със статут на юридическо лице, има своя секция в ОСОУ "Проф. д. р К. Чилов", чийто председател е Сийка Касабова, притежава описаните в удостоверението правомощия, в т. ч. да осъществява трудово-правна, социално-икономическа и професионална защита на синдикалните си членове, да води преговори, да подписва КТД и споразумения със съответните административни органи. С оглед разпоредбите на чл. 37 и 42 от КТ, упражняването на тези правомощия се извършва чрез участие на синдикалния орган при изготвяне на проектите за вътрешните правилници и наредби, които се отнасят до трудовите правоотношения, и в обсъжданията на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите в съответното ведомство. Заповедта, с която се преобразува (закрива) процесното училище, не засяга пряко синдикалната дейност на организацията в това училище, нито трудовите правоотношения на работещите по трудов договор в училището синдикални членове по съображенията, изложени по-горе. Доколкото чл. 45 от КТ допуска синдикалните организации и техните поделения да представляват пред съд по тяхно искане членовете си, това право може да бъде упражнено при обжалване на актовете, с които непосредствено се засягат трудовите правоотношения на синдикалните членове, но не и при обжалване на процесната заповед за преобразуване на училището, която няма пряк правозасягащ ефект върху тези отношения. Следователно, при липса на втората абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата - правен интерес, съдът следва да остави без разглеждане жалбите на учителите и на синдикалната организация, и да прекрати образуваното съдебно производство в тази му част. Жалбата на тримата ученици е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличие на правен интерес по аргумент от чл. 9 от ЗНП. Тази разпоредба прогласява, че всеки гражданин може да осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности. Това право на свободен избор на училище в случая е засегнато с преобразуването (закриването му), и то след като вече е било упражнено, като действащото законодателство не предвижда друг процесуален ред за защита. Разгледана по същество жалбата на Радостина Сюлтева, Емилиян Витанов и Малинка Кисимова е неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед на министъра на образованието и науката е издадена след мотивирано предложение изх. № 255 от 28.03.2008 г. с приложения на началника на Регионалния инспекторат по образование гр. Смолян, (съдържащо заповеди за проверки, констативни протоколи № 34-106 и № 35-107 от 19.03.2008 г. с приложения, становище на началника на РИО, Акт за публична държавна собственост, становище на РИОКОЗ гр. Смолян), допълнително становище изх. № 540 от 1.07.2008 г. на РИО, предложение на финансиращия орган - доклад на главния секретар на МОН с изх. № 80-245 от 29.05.2008 г. за промени в мрежата на държавните училище - професионални и специални, и становище на назначената от МОН експертна комисия по чл. 14, ал. 2 от ППЗНП по представените документи. Следователно, нормативно регламентираната процедура по издавана на оспорения административен акт е спазена. Що се касае до мотивите на самата заповед, че е нецелесъобразно съществуването на две самостоятелни оздравителни училища на разстояние 4 км едно от друго (в с. Славейно и с. Петково), отсъствие на ученици в начален етап и в IХ клас в с. Славейно и неспазване на изискванията на Наредба № 6 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания за осъществяване на необходимата лечебно-възстановителна дейност, тези съображения със съответните конкретни данни са изложени в протоколите. Видно е, че през учебната 2007/2008 г. в ОСОУ "Проф. д-р К. Чилов" образователно-възпитателният процес се осъществява в 5 паралелки с 57 ученици от V до ХII клас (от които 2-ма от с. Славейно и 33 от община Смолян), в две слети паралелки (V-VI клас с 13 ученици и VII-VIII клас с 15 ученици), 2 паралелки под минимума с по 8 ученици (Х и ХI клас) и 1 паралелка с 13 ученици (ХII клас). Същевременно определената численост на персонала е 33 щата, от които 23 педагогически и 10 непедагогически. Констатиран е и преразход на финансови средства за 2007 г. от 105 430 лева. При тези данни и след съпоставка с констатациите от проверката в другото оздравително училище в с. Петково, е формиран изводът, че с оглед на единните разходни стандарти при системата на делегираните бюджети не могат да се осигурят финансови средства, които да са достатъчни за самостоятелната издръжка на двете училища. Тази преценка на финансиращия държавен орган (МОН) е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, още повече, че истинността на събраната информация не се опроверга в хода на съдебното производство. Неотносимо към спора е обстоятелството, че преобразуваното оздравително училище има много добра материална база и местоположение, както и дългогодишна история. Единствено възражението за неспазване на срока, предвиден в приложимата за спора предходна редакция на чл. 12, ал. 5 от ППЗНП касае законосъобразността на издадената заповед. Съдът обаче намира, че с оглед предвиденото в ал. 6 първо изключение това възражение е неоснователно. Както се посочи, в училището има две маломерни паралелки (под нормативния минимум численост на учениците), а и предложението е от 29.05.2008 г., т. е преди крайната дата 31 май. По изложените съображения обжалваната заповед на министъра на образованието и науката е законосъобразна, като издадена от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й, поради което жалбата на тримата ученици подлежи на отхвърляне като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение