Решение № 140 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 35/2010 г.

Решение № 140 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 35/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Е. Ц. против въззивна присъда № 140/19.11.2009 г. по в. н. ч. х. д. № 1328/2009 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата, поддържана лично и чрез процесуалния представител в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Отправено е неконкретизирано искане за отмяната на атакувания съдебен акт. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като прецени становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 475/02.09.2009 г., по н. ч. х. д. № 2102/07 г. на Варненски районен съд и постановена нова, с която е признат за виновен подсъдимия В. Е. Ц. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и на основание чл. 305, ал. 5 НПК и чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, не му е наложено наказание. С първоинстанционната присъда е признат за невиновен и оправдан подсъдимия Ц по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не могат да бъдат възприети възраженията за процесуалната незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място, присъдата не е постановена от незаконен състав. Обстоятелството, че чл. на съдебния състав е участвал при вземане на решение по друго наказателно производство, свързано по някакъв начин с настоящето, не води автоматично до извод за предубеденост. Липсват каквито и да било доказателства в тази посока. Отсъствието на предубеждение, разгледано в контекста на чл. 6, т. 1 ЕСПЧОС и съобразно решение, постановено по делото П. срещу Белгия от 1.10.1982 г. на Европейския съд за правата на човека е несъмнено, при кумулативната даденост на субективния и обективен подход за достатъчност на гаранциите по изключването на всякакво съмнение в това отношение. На второ място, са несъстоятелни възраженията, че в разрез с процесуалния закон, въззивната инстанция е разгледала по същество жалбата на частния тъжител, предвид обстоятелството, че при първото разглеждане на делото от районния съд, производството е прекратено, поради изтекла давност. Това действително е така, но присъдата е отменена от окръжния съд, защото подсъдимият е бил лишен от процесуалното си право да изрази лично желание производството да продължи, независимо от настъпилата давност. При новото разглеждане на делото, с оглед позицията на подсъдимия, първоинстанционният съд е разгледал делото по същество и постановил присъда, с която е признат за невинен и оправдан А. Вън от всякакво съмнение, за частния тъжител съществува правната възможност да я атакува пред въззивната инстанция. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. При формиране на вътрешното убеждение за взетото решение от предходната инстанция, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата, по същество са изтъкнати доводи за "необоснованост" на атакувания съдебен акт и "непълнота" на доказателствения материал, които настоящият съдебен състав, оставя без коментар, предвид липсата на такива касационни основания за проверка на въззивните актове. В унисон с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, въззивната инстанция е изложила в достатъчен обем съображения, относно обстоятелствата, които са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Гласните доказателствени източници са анализирани от окръжния съд, като изложени достатъчно доводи, защо са кредитирани едните-показанията на С., Панайотова, а други - обясненията на подсъдимия - не са възприети. В резултат на внимателна преценка на цялостния доказателствен материал и собствен фактически и правен анализ, въззивната инстанция е извела законосъобразни изводи. Обстойно и аргументирано са изложени съображения, относно механизма на причиняване телесните увреждания на С. Заедно с това, тези гласни доказателства са оценени като корелиращи на констатираното от съдебно медицинска експертиза-травматичното увреждане е получено при наслагващите се удари с твърд предмет върху главата и тялото на пострадалата, а не само в резултат на блъскането от подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира, че оплакването за неправилно приложение на материалния закон, е неоснователно. Вън от всякакво съмнение, поведението на подсъдимия Ц е било насочено към засягане телесния интегритет на С. умишлена форма на вина. Законосъобразно въззивната инстанция не е наложила наказание на подсъдимия, поради настъпването на давността. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивната присъда-в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.