Решение № 10508 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. К., от гр. Велико Търново, чрез представител по пълномощие адв. К. Маречков от Адвокатска колегия Велико Търново, против Решение 671/26.02.2025 год., постановено по адм. дело 22/2025 год. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. 1739р-29986/11.11.2024 год. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, издаден от началника на Районно управление (РУ) Велико Търново към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново (ОДМВР Велико Търново), потвърден с Решение рег. 366000-27964/06.12.2024 год., на Директора на ОД МВР - Велико Търново. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с мотивите на съда, че не са налице предвидените в чл. 78 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) основания за издаване разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Сочи, че нормата на чл. 78, ал. 2, вр. с ал. 1 се явява специална по отношение на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и преценката за целесъобразност в случая не се извършва от органа. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелката като доказващи нуждата от подновяване на разрешителното. Противно на изводите на съда, касаторът счита, че е обосновал причините поради които е подал искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, а именно - за опазване на семейството и имуществото му. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Маречков с искане за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания, излага съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник на РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, редовно уведомен не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Т. К. против Отказ рег. 1739р-29986/11.11.2024 год. на началника на РУ Велико Търново, потвърден с Решение 366000-27964/06.12.2024 год. на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с което му е отказано подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Отказът е постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, тъй като липсва основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването му. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред административния орган е започнало с подадено на 21.10.2024 год. от Т. К. заявление до началника на РУ при ОДМВР Велико Търново с вх. 173900-21539/21.10.2024 год., съдържащо искане за подновяване на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие 20140085930/28.11.2019 год., със срок на валидност до 27.11.2024 год., което е придобил като бивш служител на МО. Заявителят К. е посочил, че оръжието ще се съхранява в метална каса, неподвижно закрепена и секретно заключена, като мотив в заявлението е посочил самоотбрана . Съдът е приел, че към заявлението са приложени необходимите документи. Установил е също, че в Докладна записка 1739р-28946/23.20.2024 год., изготвена от младши ПИ КОС, адресирана до началника на РУ Велико Търново, е посочено, че заявените от К. доводи не обосновават необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели, тъй като липсват данни в РУ Велико Търново за жалби на заявителя или членове на семейството му за отправяни закани и заплахи за саморазправа, от които да е застрашен живота и здравето им, както и да има посегателства спрямо лично или семейно движимо или недвижимо имущество. В хода на производството пред административния съд е разпитана свидетелката М. К. дъщеря на жалбоподателя, която е заявила, че не може да каже дали е имало опасност за живота на баща й, но са налице посегателства върху пчелина, където той работи, последното от които през 2019 год. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма, като органа е изложил фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорения отказ е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми. Съдът е проверил в контекста на изложеното от органа основание за отказ чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като изложеният от заявителя мотив самоотбрана, е приет за недостатъчен, без да е доказана реална заплаха за живота му. С оглед императивната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е обосновал, че физическото лице, което иска подновяване на разрешението, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната отбрана и охрана посредством огнестрелно оръжие. Поради това е формирал извод, че в случаите на издаване на разрешение, законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за опазване на живота и имущество му и необходимостта от самоотбрана, а свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват основателна нужда по смисъла на ЗОБВВПИ за притежаване на оръжие от страна на жалбоподателя, доколкото всички изложени с тях обстоятелства са свързани с осъществяването на трудовата дейност от К.. В заключение, съдът е приел, че по делото не са доказани факти и обстоятелства, свързани с нуждата от самоотбрана, а заявеното пред административния орган не установява по безспорен начин наличието на заплахи, които да са събудили основателен страх за живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство, за да се приеме, че е налице необходимост от въоръжена самоотбрана. Така мотивиран, съдът е формирал решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа на началника на РУ при ОДМВР - Велико Търново на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. За да е налице изпълнение на изискването на посочената разпоредба, е необходимо заявителя да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. В зависимост от предназначението, техническите си характеристики и дейностите, за които са предназначени и предвид високата степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на огнестрелни оръжия на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона, тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органа и съда приемат, че в заявлението си К. не сочи основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението. В тежест на иницииралото производството лице, е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая от представените доказателства се установява, че заявителя иска издаване на разрешително не с цел самоотбрана (няма/не сочи конкретна заплаха срещу живота, здравето или личното му имущество), а поради потенциални рискове свързани със заеманата от него длъжност като пчелар в М. М. К. ЕООД, а именно пренасяне на значителни парични средства в брой. Настоящият касационен състав приема, че така заявеното обстоятелство не удостоверява по несъмнен и категоричен начин необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. На първо място, така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Обосновани се явяват и доводите на административния съд, че по отношение на тези твърдения, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене. Липсват каквито и да е твърдения и доказателства в тяхна подкрепа, че по повод осъществяване на така заявената от лицето дейност, същият е получавал заплахи или закани, или по друг начин е застрашен живота, здравето или имуществото негово или на негови близки. Доколкото К. е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че заявлението е подадено на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като касаторът е бивш служител на МО и това, според него, е достатъчно основание за издаване на разрешение. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административния орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел Общи положения на главата четвърта Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия . Съдът правилно е тълкувал приложимите правни норми в тяхната систематична връзка, като е достигнал до извода, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административния орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, и като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, а визираното в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата по ал. 1 от с.з. с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, без да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че от страна на заявителя Т. К. не е доказана необходимостта от придобиване на късо огнестрелно оръжие, което прави отказът на началника на РУ при ОДМВР Велико Търново законосъобразен, правилен и в пълно съответствие с целта на закона, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,