Решение № 8625 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 428/2010 г.

Решение № 8625 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 428/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Феодора Динкова Иванова от гр. Бургас, подадена срещу решение № 1220 от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1132 от 2009 г. по описа на Административния съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, предявен от Феодора Иванова срещу Националния осигурителен институт, за присъждане на вреди, причинени от незаконосъобразно наложен запор в размер на 167,28 лв. със запорно съобщение, изпратено от РУ "СО" - Бургас, до "Централна кооперативна банка" АД - клон Бургас, е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Феодора Иванова, вписана като нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, срещу Националния осигурителен институт, за заплащане на обезщетение общо в размер на 6242,28 лв., от които обезщетение за имуществени вреди в размер на 1242,28 лв. и сумата 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставяне на репутацията й като добросъвестен гражданин и публична личност, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на административна дейност. Според ищцата действията на административния орган по налагане на запор върху банковите й сметки и последвалото инкасиране на парична сума в размер на 167,28 лв. са незаконосъобразни поради недължимостта на събраната с налагането на запора сума. В исковата молба ищцата е поддържала, че в резултат на издадена заповед № 646 от 18.09.2007 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, е извършена финансова ревизия за разходите по държавното обществено осигуряване за определен период от време. Ревизията е приключила с издаден ревизионен акт за начет, с който било установено, че е изтеглено неправомерно обезщетение за бременност и раждане в размер на 7342,18 лв. и е начислена лихва в размер на 660,30 лв., общо начет в размер на 8003,48 лева. С преводно нареждане от 6.11.2007 г. ищцата възстановила на Националната агенция по приходите изцяло сумата по начета в размер на 8003,48 лева. Със запорно съобщение изх. № 17-43-9 от 15.11.2007 г., изпратено от РУ "СО" - Бургас, до "Централна кооперативна банка" АД - клон Бургас, банковата институция била уведомена, че длъжникът към бюджета на държавното обществено осигуряване Феодора Иванова дължи по разпореждане № 1296 от 30.10.2007 г. сумата от 167,28 лв., представляваща лихва до 15.11.2007 г., поради което е бил наложен запор върху сметките на длъжника в банката и блокирана сума от 167,28 лв., която била пренасочена за погасяване на публично държавно вземане по сметка на РУ "СО" - Бургас. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявения иск и установяване на фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ, правният извод на съда, че искът е неоснователен и недоказан, е обоснован и законосъобразен. Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е проявление на принципа на отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е от причинен "административен деликт" - т. е. от административно увреждане, като вредите следва да са причинени от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и да са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия или бездействия на администрацията. За конкретния случай ищцата претендира, че вредите са настъпили от незаконосъобразно налагане на запор върху банковите й сметки на основание запорно съобщение изх. № 17-43-9 от 15.11.2007 г. на РУ "СО" - клон Бургас. Законосъобразно съдът е приел, че налагането на запор е фактическо действие с обезпечителен характер и само наличието на издадено запорно съобщение и налагането на запор върху суми за погасяване на публично държавно вземане не са достатъчно основание, за да се приеме, че са нанесени заявените имуществени и неимуществени вреди на ищцата, които следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ. Ищцата е разполагала с възможност по реда на КСО да оспори разпореждането пред съответния директор, като установи, че не дължи сумите - предмет на запорното съобщение, издадено на основание чл. 110, ал. 6 КСО, и да направи искане за спиране на изпълнението по чл. 117а КСО, което обстоятелство е основание да се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и да се приеме, че ЗОДОВ е неприложим закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,