Решение № 1297 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2009 г.

Решение № 1297 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7510/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Радостин Янков Петров от гр. София, с. Бусманци, подадена срещу решение от 21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7734 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила при постановяването му - нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР и на чл. 237, ал. 2 ППЗМВР - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Радостин Янков Петров, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Оз-855 от 2.12.2008 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и заповедта отговаря на изискванията на чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си въз основа на установените от него обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че с обжалваната заповед на държавния служител категория "Е", полицай III степен Радостин Янков Петров - полицай в "Звено за охрана - дом Бусманци" на сектор "СДВНЧ" при ДМ на ГДОП - МВР, за извършено дисциплинарно нарушение на 17.08.2008 г. като постови на пост № 8 на Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - дом Бусманци, като не е предприел необходимите мерки за осигуряване на охрана на настанените лица (довело до бягството на две лица), е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Административният орган е приел, че служителят виновно е нарушил изискванията на чл. 119, ал. 2, т. 2 от Инструкция № Iз-2295 от 8.12.2007 г. за патрулно-постовата дейност в МВР, Инструкция № Хм-7159 от 15.07.2008 г. относно изпълнение на ППД на пост № 8, сградата на блок № 2 при СДВНЧ - дом Бусманци, и чл. 30, ал. 7 от Правилника за вътрешния ред в СДВНЧ (приложени към делото), за което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР (нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице) е наложено дисциплинарното наказание на полицейския служител. Въз основа на събраните доказателства в редовно административно производство, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел за установено, че обжалваната заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Пред административния съд жалбоподателят е оспорил законосъобразността на административната заповед поради нарушаване при издаването на заповедта на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, ЧЛ. 237, АЛ. 2 ППЗМВР и чл. 229, ал. 2 ЗМВР - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. На основание проверка за извършено дисциплинарно нарушение и допуснато бягство на настанени лица в дом Бусманци, завършила със справка с рег. № ХМ-9533 от 5.09.2008 г. (с която служителят се е запознал на 3.10.2008 г. и е дал писмени обяснения на същата дата) и предложение с рег. № ХМ-10837 от 17.10.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание, съдът законосъобразно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя, който е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон. Съдът е изложил мотиви към решението, с които е обяснил и обосновал правния си извод относно неоснователните възражения на жалбоподателя за нарушаване от административния орган на чл. 225, ал. 1 и чл. 229, ал. 2 ЗМВР и чл. 237 ППЗМВР при издаването на заповедта за дисциплинарното наказание, които се споделят от настоящата инстанция. При установените обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че извършеното административно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на полицейския служител са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което на основание чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен в срок от една година". По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,