Решение № 14326 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2020 г.

Решение № 14326 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. Стойчев против решение № 49/2.03.2020 г. по адм. д. № 386/2019 г. по описа на Административен съд-Ловеч с доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на тежестта на доказване, липсата на мотиви по всички доводи за превратно упражняване на власт, съществено нарушение на чл. 149, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, недопускане на относими за спора доказателствени средства за доказване нарушение по чл. 149, т. 5 от АПК за неспазване на целта на закона. Няма мотиви по довода за материална некомпетентност на издателя на административния акт за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, с което е нарушил правото на защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК. Позовава се на практика на Върховния касационен съд. Иска отмяна на решението и връщане на ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответната страна Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на съдебното решение. Твърди, че по делото е приложена заповед за оправомощаване. Целта на извършената проверка е по сигнал на граждани и като резултат са установени нарушения при изпълнение на служебни задължения на жалбоподателя при достъпи до данни в информационните масиви на НАП. Служителят е нарушил ангажименти по опазване на станалата му достъпна данъчно-осигурителна и друг вид защитена информация без конкретни възложени служебни задачи. Иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 49/2.03.2020 г. по адм. д. № 386/2019 г. на Административен съд-Ловеч е отхвърлена жалбата на В. Стойчев против заповед № 3 ЦУ-1139/26.07.2019 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 1835/29.07.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебно правоотношение като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като служебно проверява валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В случая няма наведени оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон от съда относно нарушенията на служебната дисциплина. При служебната проверка настоящият съдебен състав намира, че от установените от съда факти се налага извод за съдебен акт, който е в съответствие с разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител. Доказано е, че служителят е осъществил нерегламентиран достъп до данни на физически и юридически лица, съхранявани в НАП извън необходимото за изпълнение на служебни задължения чрез неправомерно използване на предоставените му права в качеството му на директор на офис за обслужване на гр. Ловеч при ТД на НАП-Велико Търново в нарушение на Политиката за информационна сигурност на НАП, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и заповеди и писма, издадени от Директора на НАП, посочени в заповед № 3 ЦУ-1139/26.07.2019 г., съдържащи изрична забрана за постъпване на защитени данни извън случаите, когато това е нужно за прякото изпълненени на възложените задачи. С това служителят е създал предпоставки за увреждане на фискалния интерес, засягане на интересите на клиенти на приходната администрация и увреждане на имиджа на НАП. Преценявани са само достъпите в периода от 11.07.2018 г. до налагане на дисциплинарното наказание при спазване на чл. 94, ал. 1, предло. 2 от ЗДСл. Прието е, че дисциплинарно наказващият орган най-рано е научил за дисциплинарните нарушения при получаване на докладната записка на 15.07.2019 г. Пред настоящата съдебна инстанция няма оплаквания относно установените факти и направени правни изводи за извършените нарушения на служебните задължения чрез осъществени 93 бр. достъпа без това да е свързано с конкретни преписки от общо 475 бр. случая, установени от административния орган. Не са налице доводи и относно изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на съдебното решение и намира за ненужно да преповтаря всички фактически констатации и правни изводи по извършената от съда проверка за законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство и издаване на административните актове.

1. По оплакването в касационната жалба за материална некомпетентност на заместник-изпълнителния директор на НАП, издал заповед № 3 ЦУ-1139/26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарното наказание.

Съдът приема, че и двете заповеди са издадени от компетентен административен орган без да обсъди доводите на жалбоподателя, но това не променя резултата по делото и поради това няма съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Заповед № 3 ЦУ-1139/26.07.2019 г. е издадена и подписана от заместник-изпълнителния директор на НАП М. Кръстанова въз основа на заповед № 1007/26.06.2019 г. на ИД на НАП, която е приложена на л. 52 от делото. Съгласно тази заповед М. Кръстанова замества изпълнителния директор по чл. 10, ал. 2, изр. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗНАП в периода от 22 до 26.07.2019 г. и е оправомощена да упражнява предвидените от закона правомощия на изпълнителния директор на НАП. За предходен период от време от 12-19.07.2019 г. ИД на НАП е ИД на НАП е заместван от другия заместник-изпълнителен директор на НАП П. Димитров.

1. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с липса на мотиви по довод за неспазване на целта на закона и превратно упражняване на власт при издаване и на двете оспорени заповеди. По същността си това оплакване е едно и е довод за основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 5 от АПК. Превратното упражняване на власт изисква властта да е упражнена от компетентния орган, в рамките на предоставената му компетентност, но при нейното упражняване органът да е преследвал цел, различна от визираната в закона. Това обаче влиза в противоречие с твърдението на касатора пред първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издаден от некомпетентен орган, поради което доводът, че има нарушения при разпределяне на тежестта на доказване и нарушаване на правото на защита с ангажиране на доказателства и установяване на превратно упражняване на власт, е неоснователен. След като е наложено дисциплинарно наказание уволнение и заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, издадена от изпълнителния директор на НАП, не представлява преследване на цел, която е различна от тази на материалния закон.

1. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с постановяване на съдебно решение преди изтичане на определения от съда 3-дневен срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК за представяне на допълнителни бележки. Жалбоподателят се позовава на определение № 476/7.07.2010 г. по гр. д. № 720/2009 г. на ВКС, четвърто отд., цитирано в много определения на ВКС. Съгласно обаче това определение, когато защитата е постъпила след изтичане на определения срок няма нарушение на чл. 149, ал. 3 от ГПК. В случая такава писмена защита въобще не е представена от жалбоподателя и на още. Представена е от процесуалния представител на административния орган. Освен това е налице нова разпоредба на чл. 290, ал. 3 от ГПК /обн. ДВ бр. 86/2017 г./, съгласно която решението по чл. 290, ал. 2 от ГПК не представлява задължителна съдебна практика. Устните състезания приключват с определение, с което съдът постановява, че ще се произнесе с решение по същество. Неизчакването от страна на съда да бъдат представени писмени защити не засяга правото на съдебна защита и поради това дори да е нарушение, то не е съществено и не се отразява на правилността на съдебното решение. Формално нарушаване на процесуалните правила не е сериозно, фатално и непоправимо. Дори и да не е изтекъл срокът за писмени защити, допустимите възражения от страните са и в полето на служебната дейност на съда по чл. 168 от АПК и на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК.

Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при събиране на доказателствата. Съдът е допуснал всички относими към спора доказателства и е постановил правилно решение.

Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила.

Основателно е искането на процесуалния представител на ИД на НАП за присъждане на направените по делото разноски, в случая юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането за основателно в размер на 100 лева и предвид чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за осъщественото процесуално представителство и представена писмена защита като отговор на касационната жалба.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение