Решение № 12890 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2012 г.

Решение № 12890 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2113 от 12.12.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2525 по описа за 2011 г., с което по жалба на ЕТ "Данивер - Георги Гогов", представляван от Георги Гогов, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Брезовска" № 42, ет. 6, ап. 30, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261100563/10.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив - ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 825/26.08.2011 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 15.03.2009 г. - 30.06.2010 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 16 935,85 лв. главница и 2 637,65 лв. лихви, на осн. чл. 102, ал. 3 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ. Последната е приложена в редакцията й в сила от 01.01.2010 г. и съдът неправилно е приел, че тя има обратно действие относно правоотношения в периода 01.01. - 28.02.2009 г. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Данивер - Георги Гогов", чрез адв. Александров, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. В ревизионното производство е установено, че ревизираното лице в периода 01.03.2008 г. до 28.02.2009 г. е имало облагаем оборот в размер на 48 372 лв., формиран от дейността като едноличен търговец. По сключен граждански договор № 2 от 02.01.2009 г. със "Скорпио-46" ЕООД /чийто едноличен собственик на капитала е Георги Господинов Гогов/ за извършване на товаро-разтоварни работи Георги Гогов, в качеството му на физическо лице, е получил до 28.01.2009 г. 3 520 лв. възнаграждение. Органите по приходите са приели, че последният доход по граждански договор формира също облагаем оборот, който, събран с този от дейността като едноличен търговец, дава облагаем оборот над 50 000 лв. за посочените по-горе 12 месеца, което е основание за задължителна регистрация по ЗДДС, считано от 14.03.2009 г. Съответно, след посочената дата, ревизираното лице е следвало да начислява ДДС върху извършените от него облагаеми доставки и така са определени процесните задължения с РА. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че сумата от 3 520 лв. не представлява облагаем оборот поради това, че на осн. § 1, т. 26 б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, тази сума е приравнена на доход от трудово правоотношение, доколкото тя представлява възнаграждение за личен труд на съдружник в собственото му дружество. В това си качество физическото лице не е действало като данъчно задължено по ЗДДС лице, тъй като чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗДДС изрично изключва от понятието независима икономическа дейност тази, осъществявана от физическо лице по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово. Решението е правилно постановено. Нормата на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ действително е нова и е в сила от 01.01.2010 г. Тя обаче е норма-определение, която е несамостоятелна правна норма /не може да се прилага отделно, а само при тълкуването на други разпоредби, за смисъла на които е от значение дефинираното в нея понятие/. Нормите-определения, както и тълкувателните норми, поради несамостоятелния им характер имат по принцип обратно действие доколкото изясняват легално смисъла на понятие от значение за възникнали вече правоотношения. Като е изложил подобни мотиви, първоинстанционният съд е решил правилно главния спорен материално-правен въпрос. Обосновано съдът, при това, е приел, че посочената сума не следва да се прибави към облагаемия оборот на ревизираното лице за посочения период, поради което за лицето не е възникнало на посочената в РА дата задължение за регистрация по ЗДДС, съответно - незаконосъобразно с акта е начислен спорният ДДС. Решението следва да остане в сила, а претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е неоснователна поради липса на доказателства за такива, направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение