Решение № 6380 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2021 г.

Решение № 6380 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. П. като процесуален представител, срещу решение № 7156 от 9.12.2020 г., постановено по адм. дело № 12033/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № РА-30-217/31.07.2019 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за премахване на установения незаконен строеж. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – Л. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Л. И. срещу заповед № РА-30-217/31.07.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на оспорващата и на И. И. е наредено в качеството им на собственици да премахнат незаконен строеж: "Лека постройка – допълващо застрояване", изпълнен в ПИ с идентификатор 04234.6970.762 по КК на [населено място], за който е отреден УПИ XVIII762, кв. 99 по плана на [населено място], с посочен административен адрес. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отразяващи се върху преценката по приложението на материалния закон, поради което отменя оспорения административен акт. Обосновава извод, че процесният строеж не притежава характеристиките на посочената в заповедта "постройка" съгласно дефиницията на понятието в Речник на българския език и значението на понятието "груб строеж" съгласно § 5, т. 46 ДР ЗУТ, като обект с ограждащи стени и покрив, а представлява "навес". Приема, че покривът на разпоредената за премахване постройка е разположен върху ъгъла на оградата, като от административния орган не са положени достатъчни усилия да изследва дали тя е законно построена, не е обсъден и представения от оспорващата нотариален акт № 52, том 5, рег. № 10035, дело № 747/2006 г., в който фигурира масивен ъглов навес с площ 19, 60 кв. м и не е изяснено дали констатираното строителство е идентично с този навес. Според съда в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК не са изяснени всички факти от значение за случая, тъй като не е изследван въпросът дали описаният в нотариалния акт навес е част от позволеното строителство по разрешението за строеж от 1990 г. за жилищната сграда в имота, както и дали изградената в близост до процесния обект стопанска постройка е част от процесния строеж, което препятства преценката за законността му, респ. за приложението на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения: От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че констатираното строителство представлява лека дървена конструкция (навес) с два броя дървени колони и двускатен покрив покрит с ондулин, изпълнен върху две стени от каменна зидария по границите на имота, част от плътна ограда. Неправилен е изводът на съда, че описаната в мотивите и в разпоредителната част на заповедта "лека постройка – допълващо застрояване" не отговаря на действително съществуващия на място строеж - навес поради липсата на ограждащи стени. Навесът по своите характеристики представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е от такъв на допълващото застрояване, шеста категория. При това положение конкретното наименование на строежа в заповедта като лека постройка - допълващо застрояване, а не като навес, не може да обоснове извод за несъответствие между разпоредения за премахване обект и установеното на място от вещото лице. Настоящият състав не споделя заключението на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане от органа на представен нотариален акт № 52/2006 г. за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупка и строителство, включващ и масивен ъглов навес с площ 19, 60 кв. м., дали той отговаря на констатираното незаконно строителство и съответно дали изграждането му се обхваща от разрешение за строеж № 0175/12.09.1990 г. В случая, противно на приетото от съда, в оспорения административен акт е посочена липсата на издадено за процесната постройка разрешение за строеж. Действително от органа не са изследвани одобрените инвестиционните проекти и ситуация към тях, но разрешението за строеж е за изграждане на жилищна сграда в имота. С него не се разрешава изпълнението на друг строеж, освен този на основното застрояване, а отделно от това процесният обект е ситуиран на различно място, поради което съдът неправилно възлага на административния орган да установява отрицателни факти, по отношение на които са изложени мотиви в оспорената заповед. Доказателствената тежест в случая е върху жалбоподателката, която твърди наличието на разрешение за строеж за процесната постройка и затова следва да представи документи, удостоверяващи нейната законност, каквито в случая липсват. Основателен е изложеният в касационната жалба довод, че фигурирането на навес в нотариалния акт не обосновава извод за неговата законност, а представлява доказателство относно собствеността върху обекта и съществуването му към 2006 г, т. е. е относим към годината на изграждане и съответно касае преценката относно търпимостта при липса на издадени строителни книжа. Неправилен е изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неизследване на обстоятелството за съществуваща в близост до процесния обект стопанска постройка. Същата не е предмет на административния акт, поради което спрямо нея не подлежи на обсъждане и въпросът за търпимостта й. Независимо от това настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. В оспорената заповед строежът е определен за незаконен като изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Разпоредено е премахване на лека постройка - допълващо застрояване. Видно от съставения констативен акт от 12.03.2019 г. длъжностните лица установяват следния строеж: върху две стени от каменна зидария (по границите на УПИ XIII-763 и УПИ II-767, кв. 99 по плана на [населено място]) с дължина по 5 м и височина 2, 20 м е изградена лека дървена конструкция с два броя дървени колони и с двускатен покрив. По същия начин строежът е описан и в заповедта. От така направеното описание на постройката не става ясно какво точно подлежи на премахване. В административния акт са описани двете каменни стени по границите на имота, за които от заключението на вещото лице се установява, че са част от друг строеж с друго предназначение, а именно изградена в имота плътна ограда. Волеизявлението на органа е неясно, тъй като не може да се определи дали същите попадат в предмета на премахване. Поради това и предвид спецификата на самия строеж с оглед установеното, че представлява навес с две ограждащи стени, които всъщност са плътна ограда, не става ясно коя част административният орган приема за лека постройка и съответно коя част от нея следва да се премахне. Извършването на преценката за законност на един строеж изисква яснота на параметрите на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от значение и за разграничаване от другите строежи в имота. Фактическите констатации, направени от административния орган в заповедта не могат да бъдат допълвани или замествани в хода на съдебно-административното производство. В случая, ако постройката се премахне изцяло ще се засегне част от друг строеж, за който не е установено, че е незаконен. Затова е допуснато нарушение и на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена при неспазване на изискванията за форма и в нарушение на правилото на чл. 6, ал. 2 АПК. Като достига до извод за нейната незакосъобразност и я отменя, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно като резултат, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,