Решение № 3481 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15159/2012 г.

Решение № 3481 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15159/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с ново наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против решение № 5570/23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3826/2011 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Със същото е отменен РА № 2001006778/14.12.2010 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ", с който на "Попстоев строй" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер 32 587 лв. и лихви в размер на 12 158.76 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - "Попстоев строй" ЕООД чрез адв. Станкова изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 2001006778/14.12.2010 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" гр. София. С РА е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице /РЛ/ в общ размер на 44 746 лв. по фактури, издадени от "Старт А. Н." ЕООД, "Строй билдинг България" ЕООД, "Трик - 056" ЕООД, "Водолей 96 БГ" ЕООД, За да отмени РА изцяло, административният съд е приел, че издадените фактури от горепосочените дружества обективират реално изпълнени доставки и правото на приспадане на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно от данъчните органи. Изложени са мотиви, че в конкретния случай при съвкупна преценка на доказателствата, а именно представени фактури, договори и прието и неоспорено заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/, са налице предпоставките на чл. 71 ЗДДС и правото на приспадане не следва да бъде отказано. Посочено е, че съгласно мотивите на решението на СЕС от 21.06.2012 по обединени дела C-80/11 и C-142/11, във връзка с приложението на Директива 2006/112/ЕО, РЛ е представило фактура и също така не е установено участие на неговите доставчици в данъчна измама, поради което несонователно му е отказано право на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение смята, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост и незаконосъобразно приложения на материалния закон. Изводите на АССГ, че спорните доставки са реално извършени са неправилни. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от решението, решаващият състав е описал всички събрани доказателства, но при разглеждането им се е ограничил до обсъждането само на част от тях. АССГ е изложил твърде общи мотиви относно доставките на СМР, като се е позовал единствено на представените фактури и изготвената СЧЕ. В решението не са обсъдени данните, които са постъпили при извършване на насрещни проверки на доставчиците. Видно от същите, нито едно от дружествата не е намерено на посочените адреси и не е представило доказателства във връзка с извършените доставки на услуги - СМР. Липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на всеки един от доставчиците, не е обсъдена подробно и заедно с другите представени доказателства. Основателни са доводите посочени в касационната жалба, че представените фактури не отговарят на законовите изисквания на чл. 114 от ЗДДС, като видно от същите липсват реквизитите по т. 9 - вида на услугата и т. 10 - датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането. В представените фактури единствено е описано "извършени СМР по договор", приложените приемно-предавателни протоколи също са непълни и не са индивидуализирани обектите, за които са съставени. Административният съд не е обсъдил приемно-предавателните протоколи, а единствено ги е споменал в решението си, като не е посочил как точно може да се направи връзка между конкретна фактура и протокол. Също така основателен се явява доводът на касатора, че в представените договори за изработка на строителен продукт липсват съществени реквизити като срок за изпълнение и документиране на различните етапи на изпълнението, което отново навежда до извод за невъзможност представените договори да се свържат с издадените фактури. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил подробно практиката на СЕС по съединените дела C-80/11 и C-142/11, като е приел, че в РА липсват мотиви и твърдения за извършване на измама от издателя на фактурите, за които получателят е знаел или е трябвало да знае. Настоящият състав на ВАС счита, че позоваването на тези решения също е неправилно, тъй като и в двата случая, цитирани по - горе, е установено несъмнено наличие на реална доставка, което в случая не е така. Съдът не е обосновал изводите си относно релевантния и спорен въпрос за извършване на услугите, т. е. за правомерното начисляване на ДДС предвид наличие на данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства непоправимо възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването и по-скоро необсъждането на фактически основания в решението в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на съда, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила необосновано е приел, че са налице предпоставки за признаване на данъчен кредит. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,