Решение № 7318 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2018 г.

Решение № 7318 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)–Велико Търново, подадена чрез старши юрисконсулт Х. Ангелов срещу решение № 298 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 338/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов"АД гр. Велико Търново е отменена писмена покана с изх. № 29-02-79/170/19.04.2018 г. на директора на РЗОК- Велико Търново за възстановяване на получена без основание сума от шестстотин лева, без това да е свързано с нарушение на ЗЗО или на НРД 2017 г., ведно със законната лихва от датата на получаването й до окончателно плащане, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, и са присъдени разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът по касация - МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов"АД чрез пълномощника адвокат К. Андреев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и иска да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд по жалба по жалба на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов"АД гр. Велико Търново е отменил писмена покана с изх. № 29-02-79/170/19.04.2018 г. на директора на РЗОК- Велико Търново за възстановяване на получена без основание сума от шестстотин лева, без това да е свързано с нарушение на ЗЗО или на НРД 2017 г., ведно със законната лихва от датата на получаването й до окончателно плащане, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Съдът е приел, че при изписването на пациента А. Киров са били спазени критериите за дехоспитализация и повторната му хоспитализация в срок от 30 дни под история на заболяването № 16678 за времето от 01.11.2017 г. до 07.11.2017 г. е извършена поради ново влошаване здравословното състояние на пациента. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производство е започнало по инициатива на административния орган – директора на РЗОК – Велико Търново, който на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от ЗЗО със Заповед № РД 09-23/8.11.2018 г. е разпоредил извършването на тематична проверка по конкретно формулирани задачи. Проверката е приключила с издаване на констативен протокол БП № 142/8.1.2018 г., в който е посочено, че за периода от 1.10.2017 г. до 30.10.2017 г. четири здравно осигурени имат отчетен и друг случай за период по-малък от 30 дни по същата клинична пътека от същото или друго лечебно заведение. По клинична пътека "лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система- КП № 45, в която не е предвидено друго заплащане, за ИЗ № 16678/2017 г. е констатирано, че на пациента А. Киров в 30-дневен срок от дехоспитализацията е извършена повторна хоспитализация. Въз основа на констативния протокол е издаден протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на болнична медицинска помощ ПНС № 149/8.1.2018 г., в който също е обективирана горната констатация за недължимо платени суми по клинична пътека № 45 в размер на 600 лева. Срещу двата протокола в законоустановения срок не са постъпили възражения. Извън срока са депозирани възражения с вх. № 29-02-798/136/15.02.2018 г. и вх. № 29-02-79/137/15.02.2018 г, които са били обсъдени от административния орган и са намерени за неоснователни. Издадена е процесната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В представената по делото административна преписка се съдържа епикриза от пневмофтизиатрично отделение по КП № 45 за Киров. Представена е и епикриза за постъпването във второ лечебно заведение "Д-р Трейман"ЕООД на 15.11.2017 г. и изписване на 22.11.2017 г., както и лист за преглед на пациент. Съгласно чл. 76а от ЗЗО на възстановяване подлежат сумите, получени от изпълнителите на медицинска помощ по договори с НЗОК без правно основание. Нормата на чл. 349, ал. 1 от НРД 2017 г. чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № РД 16-31/23.06.2016 г. на Управителя на НЗОК, изрично посочва, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В случая, с оглед на установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка. В случая липсва твърдение за нарушение от страна на здравното заведение на алгоритъма при дехоспитализацията на пациента. От друга страна втората хоспитализация не се дължи на неспазен алгоритъм при лечението на пациента при първата хоспитализация, а е извършена по спешност поради влошаване здравословното състояние на Киров, дължащо се на характера на заболяването му. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице фактическите и правни основания, обусловили издаването на процесната писмена покана. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,