Решение № 10763 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2012 г.

Решение № 10763 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), представлявана от председателя й Кемал Еюп, чрез пълномощник ст. юрк. Наталия Бозева, срещу решение № 15360 от 21.10.2011 г., постановено по адм. дело № 14518/2010 г. от Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност и необоснованост на решението. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Ирена Георгиева Тошева, Йордан Найденов Аризанов, Иван Димитров Иванов, Марио Иванов Щилянов, Мариета Райкова Йотинска, Йорданка Величкова Пенкова, Владимир Иванов Заимов, Бисерка Атанасова Пачолова, Даниела Миткова Корманова, Емилия Георгиева Стойнева, Румяна Малинова Тодорова, Венцислав Димитров Михов и Андон Андонов Василев не изразяват становище по жалбата. Заинтересованата страна - Министерския съвет на РБ, в писмено становище иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - Народно събрание на РБ, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът не е допуснал сочените в жалбата нарушения, изложил e убедителни мотиви, от които е видно, че не е извършена дискриминация по посочените текстове от ЗЗДискр. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С решение № 15360 от 21.10.2011 г. по адм. дело № 14518/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отменил решение № 167 от 20.07.2010 г. на КЗД по преписка № 59/2009 г. в атакуваната част по т. I. 1., която гласи, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ) в следната част: "Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях" представлява по отношение на жалбоподателите пряка множествена дискриминация по признаците "обществено положение" и "образование", в условията на пресичане на двата признака по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДискр., която нарушава забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Отменил е решението и в атакуваната му част по т. V., с която налага на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Министерството на правосъдието принудителна административна мярка с оглед преустановяване на установеното нарушение и ограничаване на вредните му последици, като предписва на министъра на правосъдието изработването и внасянето в Министерски съвет на законопроект за изменение на ЗПРКИ, с който да се позволи неприлагането на установеното дискриминационно ограничение спрямо директора на НЗОК и директорите на РЗОК, встъпили в тези длъжности преди влизането в сила на ЗПРКИ и които са напуснали или предстои да напуснат тези длъжности при действието на ЗПРКИ. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел, че посоченият от комисията като нарушен защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "обществено положение" не е приложим, тъй като ограничението касаело лица след освобождаването им от изпълнение на публична длъжност. Не бил приложим и защитният признак "образование", тъй като не въз основа на него се извършвало различно третиране. Предвиденото ограничение да се сключват трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации в продължение на една година от освобождаването от длъжност на лице, изпълняващо такава длъжност имало за цел да не се използват позициите от публичната длъжност за ръководна и контролна дейност в търговските дружества. А доколко тази цел е законна не било предмет на настоящото съдебно производство. Във връзка с дадените й по силата на чл. 47, т. 1 и т. 8 ЗЗДискр. правомощия, КЗД можела да прави препоръки за отменянето или изменението на ЗПРКИ поради несъответствие с дискриминационното законодателство, но не и да установява нарушение в нормативен акт (в случая на закон) на правото на равно третиране. Не било мотивирано и защо установяването на нарушение на ЗЗДискр. е постановено спрямо Министерството на правосъдието, което в хода на производството пред КЗД не било конституирано като ответна, а като заинтересована страна, поради което и постановяване на решение срещу него било недопустимо. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПУКИ е предвидено, че лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях. Следва да се отбележи, че тази норма е била изменена (доп. ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.), като са били вмъкнати думите "за изпълнение на ръководни или контролни функции". Това обстоятелство още по-ясно очертава изричната воля на законодателя да не се използват позициите, които евентуално лицето, упражнявало ръководна или контролна дейност, е придобило по време на изпълнението на тази дейност. Наложеното законово ограничение е било стеснено и понастоящем се отнася само до ръководна/контролна длъжност в лечебни заведения на територията на страната (за директора на НЗОК) и на съответната територия на областта (за директорите на РЗОК), а също и за ограничен период от време (една година). В тази връзка не може да се говори за пряка дискриминация, тъй като не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателите на основата на тяхното обществено положение и образование, отколкото се третира понастоящем, било е третирано или би било третирано друго лице при сходни обстоятелства. Напротив, спорната разпоредба преди изменението й е налагала по-голямо ограничение. Доколко обаче целта на това ограничение е законна е въпрос, който не е от компетентността на това съдебно производство. В случая твърденията на жалбоподателите за осъществена спрямо тях дискриминация са били насочени не към конкретен извършител на нарушение, а към законова разпоредба, а единствено Конституционният съд на Република България има правомощието да обявява противоконституционност на законите на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Съгласно чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр., КЗД установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. Дискриминационното отношение трябва да има конкретен субект, който осъществява дискриминацията и засегнато лице. В тази връзка първоинстанционният съд е отчел, че комисията не е мотивирала защо е постановила установяването на нарушението по ЗЗДискр. спрямо Министерството на правосъдието, при положение, че същото не е било конституирано като ответна, а като заинтересована страна. Поради това и правилно е приел, че постановеното срещу него решение е недопустимо. Обосновано съдът е приел, че не се касае за множествена дискриминация по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДискр. Съгласно тази разпоредба трябва да е налице неблагоприятно третиране по повече от един от посочените в чл. 4, ал. 1 от закона дискриминационни признаци. Твърдението в жалбата е, че дискриминацията се осъществява по признаците "обществено положение" и "образование". В случая не е налице различно третиране, обусловено от образованието на лицата, потърсили защита. Затова и дискриминационният признак "образование" е неприложим. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,