Решение № 8115 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2014 г.

Решение № 8115 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Деком" ООД - гр. София срещу решение № 4543/3.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4100/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2171206407/14.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 530/22.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 64 831,86 лв. по фактури, издадени от "Мийт трейд" ООД през данъчни периоди на месец декември 2004 г., от месец май 2005 г. до месец юли 2005 г, в резултат на което са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС и закъснителни лихви в размер на 44 677,43 лв. Релевират се всички, съдържащи се в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Твърди, че е доказана реалността на доставките но неправилно съдът е споделил крайните изводи на органа по приходите. Според касатора съдът не бил съобразил, че са ангажирани доказателства за доставките, въз основа на които е следвало да се приеме, че е осъществена доставка. Излага оплаквания, че съдът е анализирал неправилно и не в съвкупност събраните доказателства, като са игнорирани много от представените от него, както и неправилно е цитирана разпоредба от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) - чл. 58, ал. 2, която не е действала към меродавния за производството момент и това обстоятелство съдът не е взел предвид. Касаторът твърди, че в хода на ревизионното производство са представени и присъединени доказателства от "Мийт трейд" ЕООД, от предходния му доставчик "Сампир компания" ООД и "Деком" ООД за извършените доставки на говеждо месо. Излага оплакване, че съдът не е изяснил отношенията между "Мийт трейд" ЕООД и "Сампир компания" ООД, както и твърди, че издадените му фактури са придружени от договор за покупко-продажба и приемателно-предавателни протоколи. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Соколова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на реална доставка е в основата на правото на данъчен кредит, както и че динамиката на търговския оборот препятства дефинирането на "абсолютни" критерии, при наличието на които действителното осъществяване на дадена доставка може да се приеме за установено по несъмнен начин. Според съда, когато се касае за доставка на стоки, се търсят данни за техния произход, съхранение, транспорт, предаване, а при услугите - за тяхната кадрова и техническа обезпеченост за оказването им, или се проследяват фактите, чрез които би следвало да с обективира продажбата на стоките/услугите в контекста на конкретна икономическа ситуация - имуществен статус на ревизирания субект, данни за извършвана търговска дейност, за начина, по който тя се организира, финансира и т. н. Според съда в процесния случай се касае до специфична по вид стока - сурови и замразени продукти от месо, налагащи използване на транспортни средства, годни да поддържат ниски температура, съответно складове, в които да могат да се съхраняват предназначени за консумация от хора изделия, част от които замразени. Съдът е приел, че макар да са посочени данни за предходен доставчик, но не е проследена стоковата верига като разполагаемост при "Сампир компания" ООД (при твърдение за произход от внос), място, на което е разтоварена, съхранявана преди да бъде предадена на "Мийт трейд" ООД - касае се за превоз и съхранение на значителни количества стоки, чието установяване е възможно с превозни документи - пътни листове, товарителници, данни за конкретни транспортни средства, оборудвани с хладилни съоръжения, на водачите, натоварени с управлението им, евентуално с предаване на стоките. Съдът е изложил в решението си, че липсват счетоводни данни за видова проследимост на конкретните количества, в кои хладилници и към кой момент са се намирали на съхранение според уговорките с "Еврофриго" ООД. В решението се съдържат мотиви, че в рамките на двете ревизионни производства не са представени протоколи за получени\внесени сурови храни от животински произход, спрямо които са изпълнени особените изисквания на ЗВМД. Съдът е отчел и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за транспорт, съхранение, от който произхождат по аргумент на чл. 58, ал. 2 ЗВМД, както не била ясна последващата реализация на стоките, макар че това не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Установяването на реалността на доставките, обективирани в издадени фактури, винаги представлява предпоставка, с доказването на която възниква и правото на получателя да претендира приспадане на данъчен кредит. Това е така, защото и законодателят в чл. 6, ал. 1, респ. чл. 63 ЗДДС (отм.) въвежда като основно изискване за възникване на посоченото материално право осъществяването на доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, който включва и начисляването на ДДС по издадените от доставчика на получателя фактури, за което по делото не се спори, че е изпълнено. Липсата обаче на реално осъществена доставка, дори да са изпълнени всички останали законови изисквания, никога не води до възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, както правилно е приел и първоинстанционния съд и то е длъжно да установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. на услуги, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя или че фактурираните услуги са действително осъществени. Наличието на фактура може да замести договора, тъй като с тях се установява само съвпадането на волеизявленията на страните по доставките, че са съгласни да се постигне резултата от сделката (доставката по смисъла, вложен в ЗДДС (отм.). В тази връзка се налага уточнението, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС (отм.) да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС (отм.) не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Затова и законодателят за данъчни цели в ЗДДС употребява понятието доставка, а не сделка. Касационният жалбоподател като получател по издадените му фактури е бил длъжен с всички допустими по ДОПК доказателствени средства да установи реалното предаване на стоката - говеждо месо от неговия пряк доставчик. Наличието само на приемателно-предавателни протоколи не е достатъчно, за да се установи това предаване. Протоколите не са придружени от други съпътстващи документи, като транспортни документи, удостоверяващи превозването на процесното количество месо, предвид, че за него е необходимо да се установи, че е станало със специални транспортни средства с хладилни съоръжения, нито съхраняването на стоките и отчитането му. Неправилно касаторът се оплаква, че съдът не е изяснил отношенията между неговия пряк доставчик и предходния му - "Сампир компания" ООД. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) задължава получателят по фактурите да установи реалното предаване на стоките от предходния доставчик, но това не е сторено. От страна на касатора е проявено процесуално бездействие в съдебното производство пред първоинстанционния съд. По негово искане съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза за установяване на соченото от него обстоятелство за счетоводното отразяване на фактурите от доставчика му, макар че за това обстоятелство не се спори между страните по делото. Съдът е допълнил задачите на експертизата и с извършване на проверка от вещото лице относно обезпечеността на доставчика, какви приходи са отразени от ревизираното лице във връзка с разходите, налице ли са счетоводни данни за транспортиране, складиране и предаване на спорните количества говеждо месо между ревизираното лице и доставчика му и между него и предходния доставчик. Съдът неколкократно е дал възможност на жалбоподателя за внасяне на определения депозит за вещото лице, но това не е направено и експертизата е заличена. Наличието на договорни взаимоотношения между касатора и "Еврофриго" ООД не установява, че именно в тези складове касаторът е съхранявал стоката, нито са налице писмени данни по какъв начин е отчитал това складиране и разходите, извършвани с него. Твърдението, че транспортът е осигурен от получателя, също не е доказано, нито е установено отчитане на разходи във връзка с превоза на стоките. Неправилно съдът се е позовал на чл. 58, ал. 2 ЗВМД, действащ след ревизирания период, но това не води до промяна на крайния му резултат, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства за реалността на процесните доставки на говеждо месо. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и затова при извършената проверка по реда на чл. 218 и чл. 220 АПК не се установи да са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Соколова за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи за касационната инстанция, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение