Решение № 165 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2495/2015 г.

Решение № 165 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2495/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], с която е направено искане за тълкуване на диспозитива на постановеното по настоящото дело решение № 215 от 06.02.2017 г. Молителят твърди, че, четейки диспозитива на решението, се създава впечатление, че сумата 20 132,80 лева представлява сбор от изброените фактури, но всъщност тази сума представлява неплатеният остатък от фактурите, в какъвто смисъл е и исковата претенция, т. е. диспозитивът създава впечатление, че на касатора е присъдена по-голяма сума. Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, констатира следното: С постановеното по делото решение [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2 е осъдено да заплати на "ФОТОН Е.", ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2, съд. адрес: [населено място], [улица] сумата 20 132,80 лева /двадесет хиляди сто тридесет и два лева и осемдесет стотинки/ - цена за произведена ел.енергия по фактура № 5/31.01.2013 г. за сумата 4 918,76 лева; фактура № [ЕГН ]/28.02.2013 г. за сумата 4 404,01 лева; фактура № [ЕГН ]/29.03.2013 г. за сумата 7 839,79 лева; фактура № [ЕГН ]/29.04.2013 г. за сумата 10 658,68 лева; фактура № [ЕГН ]/31.05.2013 г. за сумата 15 585,62 лева и фактура № [ЕГН ]/30.06.2013 г. за сумата 13 359,10 лева, на основание чл. 327 ТЗ, ведно със законната лихва от 18.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 2 354,01 лева /две хиляди триста петдесет и четири лева и една стотинка/ - обезщетение за забавено плащане за периода от 24.02.2014 г. до 16.07.2014 г., както и сумата 5 593,74 лева /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за трите инстанции. Настоящият състав намира, че не се налага тълкуване на диспозитива на постановеното решение. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Постановеният съдебен акт не съдържа неясноти, препятстващи изпълнението на съдебното решение, тъй като в него ясно е посочено, че ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер общо на 20 132,80 лева и тази ясно изразена воля на съда е обусловена от приетото в мотивната част на съдебния акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение