Решение № 12126 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3907/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска /сега Териториална дирекция Митница Варна, съгласно заповед ЗМФ-642 от 28.07.2021 г. на министъра на финансите/ срещу решение 2415 от 29.12.2020 г. постановено по адм.д.2145 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2020 г. С атакуваното решение е отменено по жалба на Хет трик ентърпрайз ООД решение MRN18BG002002Н0014607/27.01.2018 г. издадено от директора на ТД Северна морска, с което на дружеството е променен тарифният код по ТАРИК и е определена нова митническа стойност на декларираните стоки и са установени допълнително публични задължения както следва: мита в размер на 11 505.46 лв. и ДДС в размер на 16 000.68 лв., в едно с лихва за забава. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно, възразява срещу изводите на АС-Пловдив, че не са налице основания за определяне на митническата стойност по реда на чл.74 §2, б.б от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Неправилно е и позоваването на изслушаната по делото експертиза. Същата е неотносима, тъй като с нея се установява единствено начина по кой е отразен в счетоводството на дружеството осъществения внос и неговата стойност. При подаване на митническата декларация от Хет трик ентърпрайз ООД са декларирани стойност, които са много по-ниски от справедливата цена установена за ЕС. Това е достатъчно основание за административния орган да пристъпи към определяне на нова митническа стойност по вторичните методи установени в МК. Неправилно съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е приложил метода по чл.74, §2, б. б от Регламент /ЕО/ 952/2013 г. за сходни стоки. При определянето на митническа стойност по вторичните методи не е използвана само една митническа декларация и не е направен пълен анализ на стоките. Тези изводи на съда се опровергават от приложените служебни справки от митническата информационна система МИСЗА. Оспореното решение не е съобразено и с постановеното от СЕС решение по повод отправено преюдициално запитване по дело С-291/15. Решението на Административен съд гр.Пловдив е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът заявява претенция за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.5 от ГПК. Ответникът Хет трик ентърпрайз ООД, чрез адв.Желязкова поддържа становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Правилно АС-Пловдив е приел, че не са налице основателни съмнения относно верността на декларираната митническа стойност. Митническите органи не са спазили никое от правилата за определяне на по-висока стойност по реда на чл.74, §2, т.б б от МК. Решението е правилно, поради което пред съда е заявено искане да бъде оставено в сила. С определение 181 от 02.02.2021 г. , първоинстаницонният съд се е произнесъл по направено искане за изменение на решението в частта за разноските направено по чл.248, ал.1 от АПК. Приел е, че следва да бъде определен нов размер на присъдените разноски, който да бъде съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба 1/09.07.2004 г. В полза на Хет трик ентърпрайз ООД са присъдени 2 370 лв. разноски от които заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 800 лв. Срещу определението е подадена частна жалба от директора на ТД Северна морска, като се иска същото да бъде отменено като неправилно. Според изложеното в частната жалба определените разноски съществено надвишават установените минимуми за този вид процесуално представителство. Не са приложени достатъчно доказателства за плащане на претендираните разноски, поради което неправилно е допълнено решението. Частният жалбоподател поддържа, че постановеното определение е недопустимо, тъй като страна в производството е бил директорът на ТД Северна морска, а не Агенция Митници, която е осъдена да заплати дължимите разноски. Ответникът по частната жалба намира, че е неоснователна, тъй като при постановяване на оспореното решение, в частта за разноските решаващият състав е слязъл под минимума за адвокатските възнаградения определен с Наредба 1/09.07.2004 г. . Налице са доказателства, че възнаграждението е изплатено, а размерът му е съобразен с правната сложност на делото. По тези съображения се поддържа, че определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Административният орган не е спазил правилата за определяне на по-висока стойност на стоките по чл.74, §2, б.б МК. Правилно АС-Пловдив е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Предлага решението да бъде оставено в сила. Неоснователна е и подадената частна жалба. Искането за изменение на решението правилно е прието за разглеждане от съда, а постановеното определение е съобразено с приложимите правни норми. Предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е било решение от 04.08.2018 г. към митническа декларация с рег. MRN18BG002002Н0014607 от 27.01.2018 г., на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници". С издаденото решение е отказано приемането на декларираната митническата стойност на стоки под 1 и 2, в подадена митническа декларация и е променен кодът по ТАРИК от посочения в МД 6402190000, на код 6402999300. Административният орган е приел, че неправилно стоката е декларирана по код, който не е относим за нея, декларираната стойност е по-ниска от справедливата цена на стоките на ЕС. С атакуваното решение на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация, като са определени и допълнително задължения за мито в размер на 11 505.46 лв. и ДДС в размер на 16 000.68 лв., в едно с лихва за забава. При извършената проверка на административния акт, съдът е приел, че митническият орган не е спазил последователността за определяне на нова митническата стойност по чл. 74, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и издаденото решение е незаконосъобразно. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С митническа декларация МД с MRN 18BG002002Н0014607 от 27.01.2018 г. "Хет трик ентърпраз" ООД е декларирало "режим за допускане на свободно обръщение" на стока под 1, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с фактурна стойност 21 936 щатски долара, митническа стойност 37 714.50 лв. или 5.61 лв. за чифт, декларирана стойност 6.21 лв. за килограм: спортни обувки с горна част от изкуствени материали и ходило от изкуствени материали тип маратонка , марка Булдозер с размер 36-41. И стока под 2 с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с фактурна стойност 25 914 щатски долара, митническа стойност 44 869.94 лв. или 3.40 лв. за чифт, декларирана стойност 5.67 лв. за килограм: спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходило от изкуствени материали, марка Булдозер с размер 36-41. При проверката на декларираната митническа стойност митническите органи са използвали т. нар. "справедливи цени" - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за четири последователни години. Тези данни са предоставени на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Според тези данни от системата ТЕЗЕЙ, и при промяна на декларирания код по ТАРИК справедливата цена за стоки със код по ТАРИК 6402999300 е 17.35 лв./кг. за стоката под 1. За стока 2 според данните от системата ТЕЗЕЙ и при промяна на декларирания код по ТАРИК е 16.55 лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установили, че за стока със същия код по ТАРИК като стока 1 и 2 по митническата декларация са декларирани по-високи стойности. Митническият орган е приел, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които да е продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, б. "а" до "г"/ от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на стоката. Определена е митническа стойност на процесната стока 1 в размер на 21.75 лв./кг. и стока 2 в размер на 16.55 лв./кг. на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. В съдебното производство е приета без оспорване по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвена след справка в счетоводството на оспорващото дружеството, при която е констатирано, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е тази посочена в декларацията; цената на доставената стока е формирана като сума от доставна цена, заплатени мита терминални, транспортни и др. разходи; сумата по доставката е платена изцяло по банков път. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за решаването на спора факти и въз основа на тях е обосновал извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия Регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, §1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. При издаване на решението си административния орган е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С Регламента са изброени императивно начините за определяне на митническата стойност на внесени стоки. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, предвид разпоредбите на чл. 70 от Регламента. При извършената проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в процесната митническа декларация е възникнало у проверяващите митнически органи основателно съмнение за некоректни данни и по-конкретно занижена митническа стойност на декларираната стока различни видове спортни обувки марка Булдозер. Съдът е съобразил, че когато не е възможно от предоставените данни да се определи митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013, то тя се определя по вторичните методи за определяне на митническа стойност, уредени в чл. 74, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. След като съмненията не са отпаднали въз основа на събраните данни, следва да бъде приложен вторичният метод по чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 в изброената от него последователност. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията. На първо място правилни са изводите на АС Пловдив, че не са били налице пречки от страна на митническия орган да определи митническата стойност по реда на чл. 70 от МКС с оглед на факта, че не е била извършена проверка в счетоводството на дружеството, за да се установи наличието или липсата на количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Правилно съдът е посочил, че в оспореното решение липсват изложени мотиви защо е прието, че внесените през 2018 г. стоки различни видове спортни обувки марка Булдозер, са с необичайно ниска цена.