Решение № 121 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2012 г.

Решение № 121 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12383/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митко Стефанов Андонов, пребиваващ в Затвора - гр. Стара Загора, против решение № 126/27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 172/2012 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 065 от 9.05.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Стара Загора. В касационната жалба не са изложени конкретни касационни основания. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлена жалбата на Митко Стефанов Андонов против решение № 065/9.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 6003038607/2.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането правилно е прекратено получаването на социалната пенсия за инвалидност от Митко Стефанов Андонов, тъй като с експертно решение № 0641/28.02.2012 г. на ТЕЛК намалената му работоспособност е определена на 56 %. Съдът е посочил, че това решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което е било задължително за пенсионния орган, който правилно се е съобразил с него и е прекратил получаваната пенсия, считано от 2.12.2011 г., когато е изтекъл срокът по предишното освидетелстване. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Поради това че в касационната жалба не са изложени конкретни касационни основания, то проверката на решението се извърши на основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 АПК - за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. От фактическа страна е безспорно установено, че Митко Стефанов Андонов, касатор в настоящото производство, е получавал социална пенсия за инвалидност, отпуската с разпореждане № 6003038607/25.11.2005 г., въз основа на експертно решение на ТЕЛК, установяващо намалена работоспособност 80 % и на основание чл. 90, ал. 1 КСО. С експертно решение от 6.02.2006 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" АД му е определена трайна намалена работоспособност от 75 %, а с решения от 21.12.2007 г. и 14.12.2009 г. на същата ТЕЛК е определена намалената работоспособност от 80 %, като с второто от посочените решения срокът на инвалидността е определен за две години, или до 1.12.2011 г. Със съответни разпореждания на ръководителя на пенсионното осигуряване е възобновявано получаването на социалната пенсия за инвалидност и е актуализиран размерът й. С експертно решение № 0641/28.02.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Проф. Стоян Киркович" гр. Стара Загора е определена намалена работоспособност 56 %. Това решение не е обжалвано и съгласно отбелязването върху самото решение, направена от Районна здравна инспекция гр. Стара Загора, същото е влязло в сила на 13.03.2012 г. Фактът, че решението на ТЕЛК не е обжалвано от Митко Андонов преди издаването на оспореното пред съда разпореждане, не се оспорва от него, като в съдебното заседание на 2.07.2012 г. пред Административен съд гр. Стара Загора същият твърди, че е обжалвал решението на ТЕЛК след постановяване на решението на директора на ТП на НОИ, но все още няма решение. По делото, включително пред настоящата инстанция, не са представени доказателства нито за обжалването, нито за евентуално постановено решение по жалба на Митко Андонов против експертното решение на ТЕЛК. При установените релевантни факти, правните изводи на съда са обосновани и съответстват на приложимите нормативни разпоредби. Съгласно чл. 90, ал. 1 КСО /отм. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2012 г./, право на социална пения за инвалидност имат лицата навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 на сто. В случая, жалбоподателят отговаря на изискването за възраст, но не отговаря на изискването за процент трайно намалена работоспособност. С експертното решение от 28.02.2012 г. му е определена трайно намалена работоспособност от 56 %, а за да получава социална пенсия за инвалидност е необходимо да има 71 %. След като лицето не отговаря на едно от кумулативните изисквания за получаване на пенсията, налице е хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, според която пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Въпреки че в касационната жалба липсва каквото и да било оплакване, във връзка с изложените пред първата инстанция доводи от страна на Митко Андонов следва да се отбележи, че настоящият състав подкрепя извода на първоинстанционния съд за тяхната неоснователност. Защитната теза на жалбоподателя се основава на твърдението му, че здравословното му състояние не се е променило, поради което счита, че с експертното решение на ТЕЛК неправилно му е определен процента на намалената работоспособност. Както се посочи по-горе, експертно решение № 0641/28.02.2012 г. на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на медицинската експертиза на работоспособността, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изтекъл, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В този смисъл пенсионният орган правилно се е съобразим с него и е постановил прекратяване на социалната пенсия за инвалидност. Предвид принципа за стабилитет на влезлите в сила административни актове, недопустимо е в производство по обжалване на друг административен акт /в случая - на решение № 065/9.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 6003038607/2.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ/ съдът да прави инцидентна проверка за законосъобразност на влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК. Поради това и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на ТЕЛК, правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон. Същото е валидно и допустимо, поради което не са налице основания за отмяна по чл. 218, ал. 2 АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,