Решение № 576 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2008 г.

Решение № 576 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение № 696 от 12.03.2006 г. по гр.д. № 1704/2005 г. на Варненски окръжен съд, оставено в сила с решение № 1 от 2.01.2008 г. по гр.д. № 1066/2007 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Л. против М. Т. Т. и Л. Й. П. да собствеността на недвижим имот в землището на гр. В., кв. "Г", м. " Ракитника", представляващ дворно място от 491 кв. м.- част от имот № 89 в същата местност. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявен е иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, част от който се заема от ответниците, противопоставящи изкупуване на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че представените от ищеца доказателства не установяват правата на неговия наследодател като собственик на имота, тъй като липсва яснота относно способа на придобиване на имота и основанието, на което е отнет. Поради недоказана легитимация на ищеца не са обсъждани правата на ответниците и събраните в тази насока доказателства относно приложението на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира този извод на въззивния съд за необоснован и направен в нарушение на материалния закон. Допуснато е и съществено процесуално нарушение по чл. 188, ал. 1 ГПК, тъй като не са обсъдени всички доказателства и доводите на страните. Според ищеца наследодателят му е придобил имота- нива от 24,200 дка в м. " Кавак чешме" / подместност на м. " Ракитника" според заключението на в.л. Кателиева/ по давност, като я владял за периода след 1925- 27 г. до отнемането й. Представил е доказателства- показанията на св. Д, както и писмени доказателства- съобщение № 21 от 12.02.47 г. и списък на имотите, които се причисляват към държавния поземлен фонд, справка и декларация за притежаваните имоти от 1949 г., нот.акт за публично завещание от 1948 г. за съседен имот, на който като граница е посочен имот на наследодателя на ищеца в същата местност, които въззивният съд въобще не е обсъдил. Неоправдано е отдадено решаващо значение на обстоятелството, че не е изяснено точно на какво основание и кога е отнет имота, като доказателствата са обсъдени изолирано, а не във връзка с безспорните факти, че се касае за земеделска земя, която е отнета, раздадена за ползване и се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, а не по друг реституционен закон. В тази връзка пороците на решението се свеждат и до това, че не е определен правилно предмета на спора и обстоятелствата, които следва да изясни съдът, тъй като на практика той не е решил спора, с който е сезиран- дали е налице хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ като пречка за възстановяване на имота в полза на ищеца. По тази съществена част от предмета на делото въззивният съд не е изложил мотиви, поради което не може да бъде проверена правилността на решението. По тези съображения следва да се приеме, че са допуснати нарушения, които обосновават отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане на представените от ищеца доказателства относно правото на собственост на неговия наследодател и правата на ответниците по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение