Решение № 15921 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2018 г.

Решение № 15921 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Деведжиев от [населено място], срещу решение № 253/8.02.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2875/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-1030-001534/21.08.2017 г. издадена от началник група към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор Пътна полиция. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките за издаване на процесната заповед по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение Претендира направените деловодни разноски. С допълнителна молба от 27.12.2018 г. Процесуален представител на касатора адв. Влахова представя молба-становище за даване ход на делото, ведно със списък с разноски. Ответникът Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив не представя становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Ц. Деведжиев срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-1030-001534/21.08.2017 г. издадена от началник група към ОДМВР гр. Пловдив, Сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил, марка "Хонда", модел "ЦР-В", с рег. [рег. номер на МПС] за срок от шест месеца. За да потвърди заповедта, Административен съд Пловдив е приел, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като същата е съобразена с целта на закона. Според съда са налице всички правни и фактически основания за издаването й. Решението е неправилно. Касационната инстанция не приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че собственикът на МПС, обект на обжалваната ПАМ е допуснал или предоставил управлението на своето МПС на трето лице, което не притежава свидетелство за правоуправление. Видно от свидетелските показания жалбоподателят на автомобила въобще не е бил в контакт с лицето, управлявало автомобила при инцидента (служител на автомивката, където МПС е оставено от съпругата на собственика на същото). Ето защо не може да се приеме, че автомобилът е бил предоставен от собственика за управление на служител на автомивката. Освен това както е посочено и в жалбата има разминаване в името на неправоспособния водач, отразено в протокола за ПТП (л. 43 от делото) и това, визираното в процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Съгласно приложимата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. В процесния случай е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 м. на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В действителност, в процесния случай, не са налице всички предпоставки за прилагане на мярката, тъй като законодателят е предвидил управлението на МПС от неправоспособен водач да бъде последвано от прекратяване регистрацията на съответния автомобил, независимо дали същият е негов собственик или не. Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. В случая обаче, не собственика на автомобила, а неговата съпруга е предала автомобила на неправоспособен водач, но не за да шофира, а за да измие автомобила на автомивка. Следователно, касатора не би следвало да понася неблагоприятните правни последици от действията на трети лица по повод негово имущество, тъй като не е бил способен да осъществи надлежен контрол над него. Съдът не е обсъдил горните факти, които абсолютно разколебават констатациите на административния орган, формиращи мотивите на заповедта за налагане на ПАМ. Мярката е постановена в противоречие с целта на закона, съгласно чл. 6, ал. 5 АПК, като засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда. По изложените съображения административният съд е следвало да отмени обжалваната заповед. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго - по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Предвид изхода на спора, от процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски, като е приложен списък по чл. 80 от ГПК, но не са представени доказателства за заплащането им с изключение на държавните такси, поради което следва да бъдат присъдени разноски в размер на 15 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,