Решение № 5359 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2014 г.
ВАСI отделение13.05.2015 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578/28.02.2014 г. по адм. д. № 777/2013 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5359 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Садат" ООД моли да бъде отменено решение № 578/28.02.2014 г. по адм. д. № 777/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161204804/11.12.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" -Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161204804/11.12.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който за периода м. 1.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 13 138,81 лв и са начислени лихви по фактура на "Сарс груп" ЕООД на основание чл. 68, ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 3 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, тъй като данъкът по нея не е начислен от доставчика, който не е отразил фактурата в дневника си за продажби, данъкът не е станал изискуем и поради това не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период като в съответствие с процесуалните правила е преквалифицирал правното основание по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираната доставка на 48 вида перилни препарати и домакински материали за почистване не е осъществена. Посочената в РА правна квалификация е неправилно определена. Получателят по доставка на стоки от доставчик на територията на страната не е платец по глава осма на данъка, поради което неправилно в РА е приета правна квалификация по чл. 69, ал. 1, т. 3 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че за доставката на значително количество родово определени вещи, описани във фактурата, следваше да са представени доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. Въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките в патримониума на ревизираното лице не са представени. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не възприел заключението на вещото лице. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на получени стоки от ревизираното лице и наличието на счетоводни данни за продажба на стоки от същия вид не е достатъчно, за да се приеме, че получените и продадени в последствие стоки са фактурираните по спорната фактура. Използването на метода "първа входяща - първа изходяща" при изписването на стоки в счетоводството на касатора доказва, че са закупувани и продавани и други стоки от същия вид, поради което от извършените счетоводни записвания за продажби не може да се направи извод, че продадените стоки са процесните. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което е дало заключение, че не може да са проследи стоковия поток до продажба на клиент. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,