Решение № 1034 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2018 г.

Решение № 1034 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Тренева, чрез пълномощника й адв. П. Зотева, против решение № 1569 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 425/2017 г. на Административен съд – Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 2513. 12/26.05.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, в частта й, с която се иска възстановяване на работа, с характер на прекратително определение не е оспорено и не е предмет на настоящото касационно производство. В касационната жалба са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора като бъде отменена обжалваната заповед. Представена е подробна писмена защита. Постъпила е и частна жалба от А. Тренева, чрез пълномощника й адв. Зотева, против определение № 2049 от 19.12.2017 г., постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК по същото дело, с което е изменено постановеното решение, в частта за разноските, като по молба на Тренева сумата, която е осъдена да заплати за юрисконсултско възнаграждение е намалена от 500 лева на 200 лева. Иска се определяне на юрисконсултското възнаграждение в минималния предвиден размер от 100 лева. Ответникът – изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си преставител юрисконсулт Личева, в писмени отговори и в с. з. по същество, оспорва касацонната и частна жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, а постановените решение и определение като правилни да бъдат оставени в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, против съдебни актови, които подлежат на оспорване и са неблагоприятни за нея, както и в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, съответно по чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е заповед № 2513. 12/26.05.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл)и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката А. Тренева на длъжност "публичен изпълнител" в ТД на НАП - София, Дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", сектор "Обезпечаване на публични вземания " ИРМ Благоевград с III младши ранг, считано от датата на връчване на заповедта - 26.05.2017 г., поради получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2016 година. Съдът е събрали релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала посочената в заповедта длъжност, по което не се спори. По делото са представени индивидуалният й работен план и длъжностна характеристика, като оценяващ ръководител е П. Коджабашева - началник сектор ОСПВ, а контролиращ ръководител е началника на отдел "Публични вземания". Първоинстанционният съд е посочил, че оценяването е извършено по реда на глава II от НУРОИСДА, в която са регламентирани условията и редът за оценяване, включващо три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, провеждане на междинна среща в периода от 15.06 до 31.07 и провеждане на заключителна среща в периода от 01 до 31.01 на следващата година и определяне на годишна оценка на изпълнението, които видно от доказателствата са спазени. От формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г., съдът е установил, че е изготвен индивидуален работен план, съвместно с оценяващия ръководител, като при изготвянето му са отчетени основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите на служителя, определени в длъжностната му характеристика. В него са посочени постижими цели, които не надвишават предвидения максимум от седем цели, посочен е периодът на изпълнение, изискванията/критериите за изпълнение, които са ясни и конкретни и са свързани с текущата работи на служителката. Същата се е съгласила с плана, който е подписан от нея. Съдът е установил, че е проведен и втория етап от оценяването - проведена е междинна среща, в предвидения срок по чл. 12 от НУРОИСДА, а именно на 22.07.2016 г., като по всяка от описаните цели оценяващият е отразил отрицателно становище по изпълнението и е дал препоръки, както и е формулирал и общ извод, че има нужда от подобряване на работата. По цел номер едно е посочено, че служителят се стреми да налага своевременно обезпечителни мерки относно задължените лица с публичен дълг над 5000 лева, съгласно цитираното указание на ЦУ на НАП, но това става след нарочно формирани списъци, дадени срокове и изрични указания за действие, дадени от страна на ръководството на дирекция "Събиране". Липсва самоинициатива. Необходимо е подобрение в организацията на работа за по-ефективно изпълнение на заложената цел. Дадени са препоръки своевременното, ефективно и ефикасно налагане на обезпечителни мерки на задължените лица да става по самоинициатива на публичния изпълнител, а не каквато е практиката до момента - своевременни действия да се предприемат след нарочно формирани списъци, дадени срокове и изрични указания за действие от ръководството. По цел две е посочено, че не са предприети никакви действия по осребряване на установеното имущество на задължените лица чрез провеждане на публична продан чрез търг, съобразно пазарните условия и е налице пълно неизпълнение на целта. Препоръките са за: 1. приоритетно организиране на най-малко два броя описи на активи по процедура С-37 на дирекция "Събиране" за период от един календарен месец за длъжници с размер на дълга от 50000 лева. 2. въз основа на най-малко два броя описи в периода на същия календарен месец да се приведе в изпълнение процедура С-38, като се издадат необходимите разпореждания за определяне на необходимите актуални оценки на основание чл. 235 от ДОПК. 3. за активите на длъжника, за които са приведени в изпълнение процедури С-37 и С-38 незабавно да се организират изчерпателно изброените действия в процедури С - 40, 42 и 43 на дирекция "Събиране". За цел номер три е посочено, че въпреки някои предприети действия по проучване на длъжниково имущество за извършване на обективна категоризация не се е стигнало до извършване на обективна категоризация и промяна на категоризация на задължени лица с трудносъбираем и несъбираем дълг. Липсват такива действия относно лица със събираем и частично събираем дълг, поради което е налице неизпълнение на цел три от индивидуалния работен план. В дадените препоръки са посочени няколко категории лица, с посочване на конкретни субекти, за които са посочени дължимите действия и задачи за анализ относно категоризация на дълга и незабавна актуализация, с финализиране не по-късно от следващия отчетен период. Изведени са и конкретни данни за лицата, възложени за работа на жалбоподателката, като е дадена препоръка за приоритетно предприемане на незабавни действия по отношение лица с размер на дълга над 5000 лева. По цел четири от индивидуалния работен план е посочено, че служителят инициира действия за прекъсване на погасителната давност, изтичаща на 31.12.2016 г., но това става след нарочно формирани списъци и изрични указания от страна на ръководството. Дадена е препоръка за предприемане на своевременни действия по почин на публичния изпълнител. Оценяваната служителка не е направила коментар, в който да изрази несъгласие с посочените констатации, като формулярът за междинна среща е подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител. Не е подадено възражение. Съдът е установил, че е проведена и заключителна среща, в сроковете по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, като по подробни мотиви е определена оценка "неприемливо изпълнение". Обсъдени са както изпълнението на предварително определените цели, така и показаните компетентности. За сравнение относно изпълнение на задачите са ползвани данни за натовареност и брой на издадени постановления от страна на други членове на екипа за същия перод. Оценяващият ръководител е съобразил и изисканите на основание чл. 18 от НУРОИСДА становища от произволно посочени петима колеги на оценяваната служителка, които са отрицателни по отношение извършване на служебните й задължения. Отчетено е наложилото се прехвърляне на преписки на други служители. В заключение, оценяващият ръководител е приел, че неизпълнението на целите е предизвикано от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, а показаните компетентности не отговарят на изискванията за длъжността. Оценяваната служителка не е направила коментар, подписала е формуляра за оценка и не е подала възражение. Съдът е приел, че оценката се подкрепя от представените по делото доказателства - две молби от дружества, които са заявили желание техните дела да бъдат прехвърлени на друг публичен изпълнител. Не е кредитирал показанията на свидетелката В. Боянска за добро изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката, тъй като същата се е пенсионирала през 2011 година - далеч преди периода на оценяване - 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и няма преки впечатления. При така установените факти, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган - директора на НАП, който е орган по назначаването, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1, от ЗДСл. Заповедта е мотивирана и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Мотивите се съдържат в изготвения формуляр, като същите са по всички цели, подкрепят се от доказателствата и изводът за крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение" е обоснован. Показаните компетенции не отговарят на изискванията, оценяваният не е изпълнил преобладаващата част от целите на индивидуалния план, по зависещи от него причини. Съдът е отхвърлил възражението в жалбата, че оценяваната е отсъствала продължително време от работа, като е посочил, че същата не е оценявана по време на отсъствието, за което е свидетелствала оценяващата ръководителка, през периода на оценяване са отработени най-малко шест месеца, съответно са налице основания за оценяване. Оценителната процедура е спазена, като оценката по същество не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при непротиворечиво изяснени факти, като изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че заповедта е мотивирана като са посочени фактически и правни основания за издаването й. Фактическото основание за издаване на заповедта е получената най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2016 г., съгласно НУРОИСДА, като мотивите се съдържат в съпътстващ издаването на заповедта документ - формуляра за оценка, поради което не е налице нарушение. В този смисъл е разрешението, дадено с ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК и трайната и непротиворечива практика на съдилищата. В заповедта коректно е посочено и правното основание - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователно е възражението, че посоченото при междинната оценка по цел три от индивидуалния работен план не съответства на крайната оценка за неизпълнение на целта. При междинната среща е посочено, че са предприети действия по проучване на имуществото на длъжниците, но като краен резултат не се е стигнало до изготвяне на категоризации на задължените лица, с трудносъбираем дълг. Аналогично и по цел едно, служителката е предприемала действия, но същите не са довели до изпълнение на заложените цели. Още на междинната среща е констатирано неизпълнение, за което са дадени множество препоръки за конкретни действия и като цяло за подобряване на ефективността и организацията на работа. При оценяването на основание чл. 18, ал. 2 от НУРОИСДА са събрани и данни от други служители. Неподкрепени с доказателствата са твърденията, че същите са субективни. Не се подкрепят от данните по делото и доводите, че служителката е била по-натоварена от колегите си. Напротив, видно от посоченото в оценителния формуляр, същата е издала значително по-малък брой актове, в сравнение с другите служители от структурното звено. Що се касае до оценката по същество, същата е по целесъобразност и правилно съдът е посочил, че не подлежи на съдебен контрол. Правилни са и изводите на съда, че независимо, че служителката е ползвала отпуск по болест и платен годишен отпуск, няма пречка да бъде оценена, тъй като е отработила повече от шест месеца, поради което не е налице нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 3 от НУРОИСДА. Неоснователно е възражението, че служителката има обективни причини за неизпълнение на целите на индивидуалния работен план, тъй като е отсъствала продължително. Установените с приложената справка отсъствия касаят периода след междинната среща, на която е отчетено незадоволително изпълнение за първата половина от оценявания период. Служителката е отсъствала трайно през последното тримесечие, но дотогава не е била обективно възпрепятствана да изпълни препоръките за подобряване на работата си. Със същите са поставени изпълними цели, които обаче не са достигнати. Правилно е прието, че неизпълнението се дължи на поведението на оценяваната служителка. Правилни са изводите на съда за спазване на процедурата по НУРОИСДА и предвидените етапи на оценяване. Работният план е съобразен с основните задължения и задачи на служителката, посочени в длъжностната характеристика, дефинираните цели са свързани с конкретни дейности, които са й нормативно възложени и са в обхвата на определеното ниво на професионална компетентност. Спазена е нормата на чл. 9, ал. 1 от НУРОИСДА като изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план е извършено съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като е подписан от служителя, с което е изразено съгласие с поставените цели, тяхната адекватност и постижимост. Проведена е междинна среща, при която неизпълнението на целите е констатирано от оценяващия ръководител и са дадени препоръки. При заключителната среща е констатирано цялостно неизпълнение, като във формуляра изпълнението на работния план е коментирано по всяка цел, с конкретно посочване на дейности и мотиви по изпълнението им. Спазени са сроковете за възражение, като след изтичането му формулярът е предаден на контролиращия ръководител, който също в дадения му срок е потвърдил оценката. Спазен е и срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл при издаване на оспорената заповед. Правилен е изводът на Административен съд -Благоевград за спазване на материалния закон, като са налице основанията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - получена най-ниска оценка, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ирелевантни за спорния предмет са оценките на служителя за предходните години, извършени с друга цел - определяне на заплатите на служителите, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Верен е изводът, че издадената заповед е в съответствие с целта на закона, по посочените в решението съображения. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. По частната жалба. Неоснователна е частната жалба против определението, постановено по делото в производството по чл. 248 от ГПК. Със същото правилно размерът на юрисконсултското възнаграждение е намален и е определен на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С определението е уважено искането на Асенова възнаграждението да бъде определено по посочения ред. Що се касае до размера същият е определен на 200 лв., което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и положения труд от процесуалния представител на административния орган и няма основание да бъде намалено до предвидения минимален размер от 100 лева. Частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото е основателна заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Същото следва да бъде определно на 100 лева, като се осъди касационната жалбоподателка да го заплати в полза на НАП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,