Решение № 3252 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 402/2013 г.

ВАСII отделение07.03.2013 г.докладчик т Дима Йорданова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5748/29.10.2012 г. постановено по адм. д. № 7121/2010 г. на Административен съд - София- град, второ отделение, 32 състав и вместо него Постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София в оспорената й част. ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София за ново произнасяне в тази й част при спазване на указанията дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София да заплати на Българска академия на науките сумата 150.00 /сто и петдесет/ лв. разноски по делото, направени пред настоящата инстанция, представляващи юристконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3252 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 402/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК/. Касаторът Българска академия на науките обжалва решение № 5748/29.10.2012 г. постановено по адм. д. № 7121/2010 г. на Административен съд - София - град, второ отд., 32 състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № № РД -18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, в частта й относно поземлен имот с инд. № 68134.4334.2004, 2005 и попадащи върху тях сгради, № 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, улици с инд. № 2033, 2034, 2035, 2036, 2037, 2038, 2039, 2040 като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответниците Агенция по геодезия, картография и кадастър и Столична община не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неправилност на съдебния акт и предлага да се отмени. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведени касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна За да постанови този правен резултат, съставът на първоинстанционния съд е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване в оспорената й част на посоченото за издаването й основание - чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Предмет на производството по обжалване пред АС е заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в частта относно им. 4334.73. При приемане на КК и КР в съдържанието им е нанесен имот с идентификационен № 4334.73, с площ от 88629 кв. м на БАН съобразно представените документи за собственост - АДС от 1972 г. а при одобряването по чл. 49 от ЗКИР на приетите К. К. и К. Р. са нанесени недвижими имоти като е посочен като собственик - Столична община, без да са налице доказателства за спазване на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., задължаващ административния орган да документира с протокол всяко изменение на КК и КР. Неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на акта Извършеното вписване не е установено на какво основание е извършено и дали са направени възражения пред АГКК - чл. 46 и сл. от ЗКИР. Видно от доказателствата по делото Столична община, не е представила актове, удостоверяващи право на собственост към момента на приемане на изработените КК и КР. Следователно при провеждане на процедурата по създаване на КК и КР не са изпълнени изискванията на закона от административния орган., издал акта. Не са спазени правилата на чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., които уреждат процедурата и съответно приоритетите, посочени в закона и наредбата при провеждането й. Нарушени са чл. 36, т. 1 от ЗКИР, който изисква собственика на имота да осигури означаването на границите на последния като, в случая от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено спазването на посоченото от закона изискване - имотът на БАН е бил означен със знаци от части и чл. 39 и чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3/05 г. При липсата на изпълнение от страна на ответника СО на изискването за представяне на документи, удостоверяващи право на собственост за спазване разпоредбата на цитираната Наредба по точно на чл. 14, ал. 1, според която означените на място граници имат приоритет пред останалите източници за изработване на КК. В тази връзка безспорно е нарушена процедурата видно и от заключението на експертизата. Наред с това КК и КР се създават въз основа на изброените в чл. 14, ал. 1 от Наредбата носители на информация в това число се вземат и действащите дотогава кадастрални планове, а регулационните планове се ползват в случаите на чл. 14, ал. 1, т. 4, в която е посочено кога се ползват тези планове. В конкретния случай данните сочат, че процесния имот е бил нанесен в действащия кадастрален план и е означен по съответния начин в приложената скица по данни на собственика Българска академия на науките. С направената от органа корекция с вписването СО в приетите вече КК и КР като собственик на имотите посочени в актовете на частна общинска и публична общинска собственост на Столична община от 2009 г., които са издадени в по- късен период от този, посочен в АДС от 1973 г., в който е посочен като собственик БАН, и който има предимство пред представените на СО, органът е допуснал нарушение на материалния закон при създаване на КК и КР, както и на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Първоинстанционният съд не е съобразил тези обстоятелства, поради което решението му е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразни и необосновани са съображенията с оглед на фактическата обстановка за наличие на спор за материално право между страните. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР касае изменението КК и КР и няма предвид производството по създаване на кадастрални карта и регистър по чл. 49, ал. 1 от същия закон. Съдът при постановяване на решението не е обсъдил административния акт с оглед на всички основания, съгласно чл. 168 от АПК, а освен това не е преценил всички доводи и възражения. Не са обсъдени всички относими към спора доказателства, които да се съпоставят с оглед на приложимия закон, както и липсва пълен анализ на тези доказателства, поради което решението е необосновано. При така възприетата фактическа обстановка административния акт е незаконосъобразен в оспорената му част, поради допуснати нарушения на чл. 9 АПК, според която административния орган е следвало да събере относимите към случая доказателства, изясни правата на страните с оглед на представените от БАН доказателства за правото им на собственост и съобрази съответните приложими планове, както и да спази изискването за форма на административния акт, съобразно чл. 146, т. 2 АПК. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в атакуваната му част, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № 18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър като незаконосъобразна в тази й част, а делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне с изясняване на действителните правоотношения на страните и нанасяне на имот 73, к. л. 423,446 с идент. 4334.73, собственост на Българска академия на науките в кадастралната карта и кадастралните регистри на ж. к. "Овча купел 1, ж. к. "Овча купел 2 и кв. "Овча купел" - Столична община. При този изход на делото следва Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на Българска академия на науките направените по делото разноски в размер на 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за положената от юрисконсулт Русев защита. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение и на основание чл. 222, ал. 1 АПК,

Цитирани разпоредби

3