Решение № 4380 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 144/2020 г.

Решение № 4380 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 144/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Недялкова от [населено място] против Решение № 1714/18.10.2019 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 975/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-02-37 от 27.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Б., в частта, с която е оставен в сила отказ на началник отдел "Осигурителен архив" в ТП на НОИ - гр. Б. за издаване на удостоверение за осигурителен стаж при осигурителя "Камбана 1899" АД, гр. Б., за периода от 01.01.1979 г. до 01.08.1979 година. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се съдебното решение да бъде отменено и постановено друго по същество, с което първоначалната жалба да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Б. не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се от фактическа страна, че административното производство по издаване на Решение № 1040-02-37 от 27.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б. е започнало по подадено от Недялкова заявление от 30.10.2015 година. В него се съдържа искане на касаторката за удостоверяване на осигурителен и трудов стаж, който счита, че е придобила в "Камбана 1899" АД, гр. Б., сапунен цех. С Удостоверение изх. № 5507-02-376/23.12.2015 г. в частта за периода 01.01.1987 г. – 31.12.1987 г. органът е обективирал факти, съответстващи на информацията за лицето от разплащателните ведомости на дружеството, съхранявани в ТП на НОИ – гр. Б.. С ново заявление с вх. № 5506-02-2256/14.11.2018 г. касаторката е поискала да й бъде издадено удостоверение от ТП на НОИ – гр. Б. относно придобития осигурителен стаж за периода от 01.01.1978 г. до 01.08.1979 г. в същото предприятие. Със свое писмо изх. № 5512-02-1614/10.12.2018 г., началникът на отдел "Осигурителен архив" при ТП на НОИ - гр. Б. е отказал да издаде изискания документ - обр. УП-13 за посочения период 01.01.1978 г. - 01.08.1979 г., с мотив, че в масивите на НОИ не се съдържа сочената информация. Отказът е оспорен по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по административен ред и е оставен в сила с Решение № 1040-02-11 от 16.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б., което решение впоследствие е било оттеглено с Решение № 1040-02-18 от 06.02.2019 година. По повод подадена от Недялкова жалба, директорът на ТП на НОИ - гр. Б. е постановил ново Решение № 1040-02-37/27.03.2019 г., оспорено пред първоинстанционния съд, в частта му, с която е оставен в сила обективираният в писмо с изх. № 5512-02-1614/10.12.2018 г. отказ на началника на отдел "Осигурителен архив" да издаде на Недялкова удостоверение за осигурителен стаж, но за периода от 01.01.1979 г. до 01.08.1979 година. В съдебното производство пред Административен съд Б. е изискана и предоставена писмена справка с изх. № 1030-02-1181 от 02.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б., съгласно която за времето 01.01.1979 г. – 01.08.1979 г. при осигурителя не са открити документи и данни за ползван от Н. Недялкова платен и/или неплатен отпуск за отглеждане на дете, както тя твърди. Представена е и справка за осигурителен стаж на лицето при осигурителя "Камбана 1899" АД, с отразена дата на постъпване на работа – 08.10.1976 г. и дата на напускане – 31.12.1978 година. Съдържанието й е изготвено въз основа на наличните ведомости на предприятието, съгласно които през 1979 г. Недялкова не е получавала трудово възнаграждение. При правилно установени правнорелевантни факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до верен извод за законосъобразност на частично обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ – гр. Б., потвърждаващо отказ на началника на отдел "Осигурителен архив" да издаде поискания документ за спорния период на 1979 година. Видно от чл. 40, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в относимата редакция, длъжностните лица от ТП на НОИ са компетентни да издадат удостоверения за осигурителен стаж /доход въз основа на приетите разплащателни ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. Когато за определени периоди липсва нормативно посочената първична документация, такива удостоверения могат да бъдат издавани и въз основа на други автентични документи, ако същите доказват изплащане на възнаграждения. В конкретния случай първоинстанционният съд обосновано е приложил чл. 5, ал. 10 КСО, като е приел, че при липса на правоприемник на дружеството осигурител "Камбана 1899" АД, гр. Б., доказването на осигурителния стаж на Недялкова за процесния период, следва да стане съобразно наличните за осигурителя документи, предадени за съхранение на отдел "Осигурителен архив" на ТП на НОИ. На основание чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени без правоприемник осигурители, документите приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за издаване на документи с удостоверителен характер. В административното производство по тяхното издаване не се преценява субективното материално право на пенсия на заявителя, т. е. те не завършват с издаване на конститутивен административен акт. Касае се по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК за удостоверително волеизявление на компетентния административен орган, обективирано в съответния документ, което е от значение за признаване и упражняване на претендираното право, както и отказът да бъде издаден. Първоинстанционният съд е подвел установените относими факти по делото под приложимите материални норми, като е съобразил действалия за периода 01.01.1979 г. – 01.08.1979 г. текст на чл. 60 на Кодекс за труда /КТ от 1951 г. /, в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 53 от 1973 година. Същата е предвиждала, че работничката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. След промяната на разпоредбата на чл. 60 КТ от 1951 г., обн. ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., е посочено, че непосредствено след ползване на отпуска по предходното изречение, ако детето не е настанено в детски ясли или в друго детско заведение, на майката се разрешава допълнителен отпуск от 6 месеца за първо дете. Съдът правилно е съотнесъл фактическите установявания към разпоредбата на чл. 9 от действалото за спорния период Постановление № 61 на Министерски съвет от 28.12.1967 г. /ПМС № 61/28.12.1967 г. /, съгласно която за раждане на първо дете работничката е могла да ползва платен отпуск в размер на 120 дни, а при поискване предприятията осигурители, са могли да разрешат ползване на майката на неплатен отпуск в размер на 8 месеца /при едно дете/. Обосновано е достигнал в оспореното решение до заключението, че обективно не е възможно Недялкова да е била в разрешен от осигурителя "Камбана 1899" АД отпуск за отглеждане на първо дете за времето 01.01.1979 г. – 01.08.1979 година. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че видно от акта за раждане, детето на Н. Недялкова е родено на [дата на раждане], максимално допустимият платен отпуск за отглеждането му е бил 4 месеца, съгласно действащите норми, а максимално допустимият неплатен отпуск - 8 месеца, т. е. крайният срок на отпуска на касаторката би изтекъл през 1978 година. Неоснователни са, следователно, изложените в касационната жалба доводи във връзка с неправилно приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 9 НПОС. В случая не са представени изплащателни ведомости или други автентични документи за положен от жалбоподателя труд и получено трудово възнаграждение за времето от 01.01.1979 г. до 01.08.1979 г., съответно липсват доказателства, Недялкова да е ползвала отпуск за отглеждане на дете, който да се зачита за осигурителен стаж за същия период. С оглед на изложените мотиви, правилно и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на жалбоподателката против решението на директора на ТП на НОИ - гр. Б. в посочените части. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените от Недялкова касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение