Решение № 1771 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2015 г.

Решение № 1771 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Нджесон Ноел Куао, гражданин на Кот д, Ивоар, против решение № 7631 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10684/2014 г., по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлил жалбата на Нджесон срещу решение № 5937 от 17.09.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел и извод за неоснователност на оспорването. Правилно е прието в обжалваното решение, след извършения анализ на събраните по делото доказателства, че по отношение на Нджесон Ноел Куао не съществуват реални заплахи от каквото и да е естество и не са налице изведените от закона основания за предоставяне на статут на бежанец. Чужденецът не твърди, че се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност в страната му по произход. Общо изведените опасения, че животът му е бил в опасност заради властите, които убили много хора не основават изискванията на закона. Наличието на сочения и в касационната жалба основателен страх от преследване по политически причини не намира опора в доказателствата по делото, при констатирано и вътрешно противоречие в бежанската история на търсещия убежище. Установено е по делото безпрепятствено напускане и влизане в страната след смяната на властта в държавата по произход, на която смяна се основава и страхът от преследване. Правилен е при установеното по делото извода на първоинстанционния съд, че не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8 от ЗУБ. Обоснован е и извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не е твърдяно от касационния жалбоподател наличие на отправени тежки лични заплахи срещу живота и личността му и за какъвто и да е проблем с властите в Кот д'Ивоар. Въз основа на извършената преценка на обстановката в тази държава административният съд правилно е приел и липса на безогледно насилие, обуславящо субсидиарна закрила, при положение, че касационният жалбоподател е напуснал страната си по собствено желание. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че здравословното му състояние основава предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват и не са налице. Несъстоятелно е и позоваването на здравословното състояние, при установеното по делото своевременно и ефективно лечение. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,