Решение № 14 от 11.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 691/2008 г.

Решение № 14 от 11.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 691/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба Д. И. Б. и Ц. Ж. Б., двамата от гр. Н., за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело решение № 156 от 14.10.2009 г. В молбата се твърди, че в мотивите и в диспозитива на решението е посочено решение № 206/27.09.2007 г. по гр. д. № 551/2006 г. на Бургаски районен съд, вместо решение със същия номер и дата по гр. д. № 551/2006 г. на Несебърски районен съд. Молителите се позовават и на допусната очевидна грешка, изразяваща се в противоречие между формираната в мотивите към решението от 14.10.2009 г. воля на съда за обезсилване на обжалваното с касационна жалба решение на Бургаски окръжен съд в частта по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и изразената в диспозитива на решението воля за оставяне в сила на първоинстанционното решение на Несебърски (посочен като Бургаски) районен съд. Предвид твърденията и доводите в молбата, се прави искане за поправка на допуснатите грешки на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК. В депозиран по реда на чл. 247, ал. 2 от ГПК писмен отговор насрещните страни по делото Д. С. К. и Р. Г. К. - чрез процесуалния им представител адв. Й, изразяват становище, че молбата е основателна в частта, с която е поискана поправка на израза "Бургаски районен съд". Относно другата твърдяна очевидна фактическа грешка предоставят на съда да прецени основателността на искането за поправянето й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: С касационна жалба вх. № 10186/1507.2008 г. Д. С. К. и Р. Г. К. са обжалвали пред Върховния касационен съд решение № IV-58/12.05.2008 г., постановено по гр. д. № 1046/2007 г. С това решение Бургаският окръжен съд е обезсилил обжалваното пред него решение № 206/27.09.2007 г. по гр. д. № 551/2006 г. на Несебърски районен съд в частта относно разгледаните осъдителни искове за парични вземания, оставил е в сила същото решение в частта относно иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, оставил е без разглеждане като недопустима въззивна жалба на страна в процеса, с която са атакувани мотиви към първоинстанционното решение, и е присъдил разноски по чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) в полза на ищеца Д. И. Б. По повод на касационната жалба е образувано т. д. № 691/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като с решение № 156/14.10.2009 г. е обезсилено обжалваното въззивно решение № IV-58/12.05.2008 г. по гр. д. № 1046/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като е оставил в сила първоинстанционното решение № 206/27.09.2007 г. по гр. д. № 551/2006 г. на Бургаски районен съд в тази му част; Отменено е въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 206/27.09.2007 г. по гр. д. № 551/2006 г. на Бургаски районен съд в частта за отхвърляне на исковете за парични вземания; Делото е върнато на Бургаски окръжен съд за разглеждане на предявените в обективно съединение искове като първа инстанция. Основателни са доводите на молителите, поддържани и от ответниците по молбата, за допусната очевидна фактическа грешка в решението на касационната инстанция. Грешката се изразява в неправилно посочване на първоинстанционния съд, постановил обжалваното пред Бургаски окръжен съд в производството по гр. д. № 1046/2007 г. решение, а именно - Бургаски районен съд, вместо Несебърски районен съд. Подобна грешка е допусната и на стр. 3 от мотивите към решението. Допуснатата грешка е основание за постановяване на решение по чл. 247, ал. 1 от ГПК, с което същата следва да бъде поправена . Неоснователна е молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 156/14.10.2009 г., изразяваща се в противоречие между формираната в мотивите към решението воля на съда и изразената в диспозитива воля за обезсилване на обжалваното въззивно решение. Видно от мотивите, съставът на ВКС е приел, че решението на Бургаски окръжен съд по гр. д. № 1046/2007 г. следва да бъде обезсилено в частта, с която въззивният съд е оставил в сила обжалваното пред него първоинстанционно решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В аналогичен смисъл е и произнасянето с диспозитива на решението - обезсилено е решение № IV-58/12.05.2008 г. по гр. д. № 1046/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като е оставил в сила решението по гр. д. № 551/2006 г. на Несебърски (посочен като Бургаски) районен съд, и делото е върнато на Бургаски окръжен съд за разглеждане на този иск. Не е налице твърдяната очевидна фактическа грешка, поради което молбата по чл. 247, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение в тази част като неоснователна. Предвид изложените съображения и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,